Днес, 22 август, учените от Института по океанология към Българската академия на науките във Варна предупредиха за прекомерната експлоатация на някои видове риби в Черно море.
В българската акватория се срещат около 130 вида риби, но в интерес за рибарите не са повече от 15 вида. В периода 2017-2021 година над 90% от уловите по родното море, са на 5 вида риби – рапан, трицон (по-познат като цаца), бяла мида, барбуня и хамсия.
През 2023 година, на регионално ниво са оценени запасите на 6 вида риби. Само един от тях –
трицоната, се експлоатира устойчиво. Заради това учените от БАН призоваха да се вземат мерки за риболова.
Възможни варианти са определяне на зони за улов, въвеждане на квоти или на часови пояси, през които може да се лови.
Тези идея бяха представени в доклад за съвременното състояние на околната среда в Черно море. На представянето присъстваха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, началникът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Явор Димитров и директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите Ерджан Себайтин. Домакин на събитието беше националният пресклуб на БТА във Варна.
Различните видове натиск, особено риболовът, водят до силно ограничаване на върховните хищници, поясни професор Валентина Тодорова. Като примери в това отношение тя посочи есетрата, акулата, калканът. Според учените риболовните райони в българската акватория са на дълбочина до 100-120 метра и в повечето случаи в наши териториални води. Тодорова е категорична, че тъй като селективният улов на видове влияе на морската среда, е нужно тяхното състояние да се оценява всяка година.
Николай Вълчев, който е директор на Института по океанология, добави, че климатичните промени също влияят върху морето. Като сериозен проблем той посочи недостатъчното охлаждане на водата през зимата. По този начин намалява процесът на вентилация, нарушават се солеността и наличието на кислород зоните, в които животът е най-активен.
Всичко това води и до промени в миграцията на различни видове, а според директор Вълчев – има вероятност да се стигне и до изчезването на някои от тях. Учените от института са направили и регионална оценка на популацията на трите вида китоподобни, които обитават българската акватория – афала (наричана още бутилконос делфин), обикновен делфин и морска свиня, чиято численост през годините сериозно варира. Последната оценка е направена през 2019 година чрез самолетно проучване.
Резултатите показват, че в българските води числеността на афалата е около 10 000 индивида, на обикновения делфин – малко над 14 000, а на морската свиня (муткур) – близо 49 000. Цялостната оценка е негативна, защото видовете не са в добро състояние. И трите вида китоподобни са под защита, като присъстват в Червения списък на застрашените видове, а една от основните причини за смъртността им е, че попадат и се заплитат в риболовни уреди, най-често хрилни мрежи за улов на калкан.
Венемира Мачева
