Цветан Цветков, бивш председател на Сметната палата, пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Цветков, кога най-сетне някой ще каже на висок глас какви точно са щетите за гражданите и обществото от разгрома на КТБ? Непрекъснато се цитират „едни“ 5-5.5 млрд. лв., но защо Вие изкарвате двойно по-голямо число?
– Най-напред за тези 5.5 млрд. лева. Това е разликата между балансовата стойност на активите към 30 юни 2014 г., когато банката е поставена под специален надзор, и стойността на активите по ликвидационния баланс, изготвен от двете одиторски компании. Значи, стойността на активите към 30 юни 2014 г. е 6.9 млрд. лв., а по ликвидационен баланс те са 1.4 млрд. лв., като близо половин милиард от тях са в наличност, т.е. пари по салдата на банката. Това е една много съществена разлика и тук се поставя въпроса „Защо е тази съществена разлика?“.
Причините могат да бъдат няколко. От една страна, както каза и проф. Валери Димитров в своето интервю, това може да се дължи на обезценка на някой от активите. Само че това са ограничена категория активи, на които може да се влоши стойността за толкова кратко време. Това са, примерно – лаптопи и автомобили. За сгради и имоти обаче това трудно можем да го приемем, защото там стойността се покачва. За друга вероятна причина вече говорихме – липсващите кредитни досиета, ценни книги и информация за имоти. Когато липсва информация за имоти, означава, че липсва и нотариалният акт. Тоест ти имаш сграда, но не можеш да я продадеш, защото не можеш да докажеш, че е твоя.
Или пък липсващите кредитни досиета. Има счетоводен запис, че е предоставен кредит на определена фирма или на определено физическо лице за 10 или за 20 милиона. Обаче, след като липсва кредитното досие, ти не можеш да предприемеш абсолютно нищо, защото това е само един счетоводен запис.
Още по-сериозен е проблемът с ценните книги, които са на приносител. Както видяхме, те не са описани нито като размер, нито по стойност, имена също няма. И като я няма тази информация и тези данни, как оценителят ще може да оцени тези книги? Има счетоводен запис, но няма данни за тяхното съществуване. Има и друга една вреда за бюджета – от изплатените 3.7 млрд. от Фонда, към датата на одита са възстановени едва около 25 процента.
Няма и милиард.
– Да, 25% е под милиард. Останалите 75% са в ущърб на българските граждани. Тези средства трудно могат да бъдат възстановени, защото вече няма активи, които синдиците да продават.
А и самият Фонд е изтърбушен, защото едва ли ще „преживее“ втори подобен случай, да не дава Господ.
– Те разполагат с минималната наличност, т.е. 1% от общия размер на влоговете в банките. Това е…
А в числа?
– Не мога да Ви кажа точно, защото трябва отново да го потърся в одитния доклад.
Така или иначе, наличният санитарен минимум във Фонда не може нищо да покрие в случай на нужда.
– Да. Не дай боже отново да изпаднем в подобна ситуация…
Значи този фонд е бил много добре управляван, така ли? Всъщност, защо тази институция се поставя редом до Сметната палата в графата „Регулаторни органи“?
– Освен държавни регулаторни органи, има държавни контролни органи и държавни надзорни органи. Разликите са огромни. Регулатори са Комисията за регулиране на съобщенията и КЕВР, надзорен орган е Комисията за финансов надзор, Сметната палата е в категорията „Контролни органи“, а Фондът за гарантиране на влоговете е нещо съвършено трите примера.
Значи Сметната палата е контролен орган, главен ревизор на Републиката.
– Да, тя е главният ревизор на Републиката, ако използваме една по-предишна терминология.
Да се върнем пак на тази сметчица, защото никак не е все едно дали народът е бил „преджобен“ с 5 или с 10 милиарда. Вие обаче изчислявате двойно по-големи щети от печално известните 5.5 милиарда?
– Допълнително се понасят щети при продажбата на вещите или имуществените права на банката. Най-напред се прави оценка на съответния актив, която трябва да съответства на пазарните цени. След това се прави публична продан, но невинаги получените пари са реалната пазарна стойност на актива. Често пъти това не се случва и затова синдиците прибягват до един извънреден способ – т. нар. принудително изпълнение по Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), в което ангажират частни съдия-изпълнители (ЧСИ). Тогава те извършват тази продан на активите, но… на още по-ниски цени. За съжаление, Фондът има много малко възможности за контрол на сделките с банкови активи, извършвани от ЧСИ. А информацията, която му предоставят синдиците за този тип продажби е много оскъдна.
Да разбираме ли, че с този доклад случаят КТБ се затваря по отношение на финансите, защото никой не знае какъв точно шедьовър ще произведе съдебната система?
– Според проф. Валери Димитров всички вреди, установени по време на одита, били резултат от лошото управление на банката. По въпроса обаче как е управлявана банката – добре или лошо – ще се произнесе съдът, защото одитният доклад не коментира това нещо. Аз се надявам нещата да не приключат дотук…
„Грабежът на века“ беше наричан масово фалитът на КТБ…
– И заради това в моите медийни изяви непрекъснато апелирам докладът на Сметната палата да бъде разгледан в Парламента. Апелирам и днес, използвайки вашия авторитетен форум и вашата изключително специализирана аудитория. нека този доклад не се нареди до онези 200 доклада, които през последните 8 години Сметната палата изпрати в Народното събрание и които никой не пожела да внесе я в ресорните комисии, я в пленарната зала.
Съдбата на този доклад трябва да е различна, защото той дава отговор на много въпроси, натрупани през годините. Но най-важното е, че в него са идентифицирани пропуските в националното законодателство, довели до казуса КТБ. За избора на председател, заместник-председател и членове на Управителния съвет на Фонда вече говорихме. За изключването им от обхвата на закона за конфликт на интереси – също. Сериозно трябва да бъдат ревизирани не само процедурите за избор на синдици, но специфичните професионални изисквания към тях. Всъщност, за да бъде назначен човек за синдик на банка, въобще не е нужно да има професионален опит в банки или професионален опит в банковата несъстоятелност. Той трябва да отговаря на някакви съвсем общи изисквания и толкоз. Колегите, например, са установили, е, че един от синдиците на КТБ наистина няма опит както в банковата несъстоятелност, така и в банковото дело по принцип. Подобна некомпетентност крие много сериозни рискове, така че нека Народното събрание много сериозно да разгледа този одитен доклад и да прецени какви законодателни инициативи могат да бъдат предприети.
Правите ли аналогия между този грабеж и онова изтърбушване на банките от 1996-1997 година? Според Вас има ли общ модел на действие на задкулисието, защото в неговото участие никой не се съмнява?
– Нека само да кажа, че в тази банка са съхранявани средства не само на български граждани, но и на държавни предприятия.
Май преобладаващо средствата бяха на държавни предприятия.
– Да, те преобладаваха. Влоговете им са в значителен размер и проблемите с трудностите по осребряването на имуществото на банката и със запазване масата на несъстоятелността рефлектират върху това, че те не могат да си получат тези средства в пълен обем. Те получават само до гарантирания размер и губят всичко останало. Но нека да направим аналогията.
Българският законодател се надяваше, че с приемането на Закона за банковата несъстоятелност и със създаването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще въведе надежден контрол по отношение на производството по банкова несъстоятелност. Да, контрол наистина бе въведен, но доколко той се оказа ефективен и надежден е друг въпрос.
Моделът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките и на контрола по производството по банковата несъстоятелност е взаимстван от САЩ. Но с една много съществена разлика – в Щатите органът, който осъществява тази дейност, осъществява и функциите на синдик. Докато тук е много по-различно – Фондът не осъществява функциите на синдик, а ги възлага на отделни физически лица. Тоест – българското законодателство предвижда включването на допълнителна фигура в производството по банковата несъстоятелност – на синдика.
И нека да направим аналогията с 1997 -1998 г. ,когато бяха верижните фалити на 16 банки. Тогава се доказа, че фигурата на тези синдици беше изключително противоречива – тъй като извършените съвместни ревизии от „Държавен финансов контрол“ към Министерството на финансите и „Банков надзор“ към БНБ констатираха действително сериозни нарушения от синдиците. И проблемът какъв беше? Че контролът върху синдиците се упражняваше от съда без съдии да имат дори елементарна професионална квалификация за подобен род дейност. И заради това масово бе допуснато вторично и третично разграбване на банките. Докато сега пропуските, които се констатират от колегите, са в началната фаза на банковата несъстоятелност – когато банката е под особен надзор, когато в нея има квестори, когато са извършвани прихващания между вложители и кредитополучатели; когато е трябвало да бъдат запечатани едни помещения, когато тези помещения е трябвало да бъдат разпечатани за описване на имуществото в тях…
Пропуските са именно в този етап на ранна интервенция, казано на професионален жаргон. Тоест – там са основно пропуските и нарушенията в описването на активите, на имуществото и на имуществените права. Докато по-късно пропуските не са така съществени.
Като професионалист във финансовите дела, смятате ли, че докато е разследвала случая КТБ, прокуратурата се опряла на добри финансови специалисти?
– Не мога да Ви кажа, тъй като не знам кои финансови специалисти прокуратурата е ангажирала като вещи лица. Нека само това да поясним – прокуратурата се занимава не с производството по банкова несъстоятелност, а търси отговор на въпроса „Защо КТБ изпадна в неплатежоспособност и ликвидна криза?“
Но им трябват много компетентни хора, които да знаят откъде минават паричните потоци.
– Това не мога да го кажа – това е друг голям въпрос, който продължава да стои пред националното законодателство и пред българския парламент – какви са професионалните възможности на вещите лица, които прокурорите и следователите ангажират за изработването на експертизи.В България този институт е уреден под формата на ангажиране на външни експерти, т.е. на хора извън съдебната система или изпълнителната власт. Няма някакъв специализиран орган, към който те да се обърнат.
Последно, каква е Вашата оценка за работата на Фонда – извън доклада, който разгледахме?
Моята оценка е… Ами трудно ми е да я направя, защото не съм специалист в тази материя. Смятам обаче, че банковото ни законодателство е добро, докато прилагането му е повече от проблемно.
