В Израел има няколко организации, чиято дейност е насочена срещу проституцията, но Turning the Tables е уникална в подхода си, защото се стреми наново да изгради самочувствието на пострадалите жени. „Jerusalem Post“ представя дейността на организацията в подробен репортаж.
За някои жени модата е хоби. За други това е средство за оцеляване. За група проститутки в Тел Авив и Хайфа тя се е превърнала в спасителен пояс. Идеята тръгва от неправителствената организация „Turning the Tables“, която управлява училището за мода от 2011 година. Оттогава до сега в него годишно се записват по 100 жени, които искат да престанат да упражняват най-древната професия.
Училището за мода се нарича „Yotsrot Atid“, което се превежда като „създаване на бъдеще“ и има за цел да помогне на жените да изградят самочувствието си чрез творчество.
Аня (57 г.) е от Русия, името й е променено, за да се защити личния й живот. Разказва, че преди да се запише в „Yotsrot Atid“, била отчаяна и дори правила няколко опита да се самоубие. За училището научила от свой познат.
Основателят на организацията, Лилах Цур Бен Моше, разказва, че повечето жени идват в Turning the Tables, след като са чули от някого, заради което не му е необходимо да рекламира специално училището.
Днес Аня е с прическа – русо каре, с ярко синя очна линия и искрена усмивка. Тя е забравила срамното си минало и шие спортни костюми за внуците си.
До Аня е 27-годишната Мариам, която добавя финални щрихи към асиметрична дънкова рокля. Шегува се, че иска да създаде дрехата на неандерталеца, в която да има и нюанс последен писък на модата.
Цур Бен Моше обяснява, че доскоро всички жени от „Yotsrot Atid“ изработвали дънкови облекла в партньорство с модната марка „Comme il Faut“. Тази есен те ще представят модната си линия на специално ревю, като облеклата им ще се продават.
Иначе преди няколко дни е имало специална церемонията по дипломирането на няколко десетки жени от различна възраст и етнически произход. За дипломиращите се и за техните близки имало специален кетъринг, приготвен от доброволци.
Цур Бен Моше извиквал името на всяка завършила обучението си, връчвал й дипломата и я прегръщал. На първия ред седяла жена с момиченце на ръце – дългите й розови нокти били в същия цвят като панделката в косата на детето.
„При нас идват проститутки – самотни майки. Идват и жени с внуци“, обяснява Лимор Сегал, мениджър на организацията. Той обаче не крие, че има не малко жени, които са започнали да посещават училището, но после са се върнали към „занаята“ и не са успели да излязат от порочния кръг на проституцията.
Как се излиза от порочния кръг на проституцията
През 2018 г. Министерството на социалните грижи в Израел изчислява, че в страната има 14 000 активни проститутки. Същото проучване сочи, че средната продължителност на живот на една проститутка е 46 години.
Според психотерапевти повечето проститутки не могат да се измъкнат от порочния кръг, защото са малтретирани и им е внушавано, че те са жертва, която винаги ще бъде такава в живота.
Цур Бен Моше се вдъхновява да създаде организацията, след като прекарва известно време в района на централната автогара на Тел Авив, известен като един от центровете на проституцията в Израел. Този квартал е по-известен като „пазара за месо“. Там се вихри и продажба на наркотици. Освен това всеки ден идва мъж с кола, който кара в багажника си парфюми и чанти и момичетата след смяната, ако им е останал някой шекел – след „вноската“ за сутеньора и дрогата, си купуват нещо и за себе си. Друг път не могат да устоят на изкушението и взимат заеми. Цур Бен Моше разказва, че в училището идвали жени, които дължали стотици хиляди шекели.
Организацията „Turning the Tables“ им помагала да си решат проблема с дълговете, като им предлагала кредит, който да изплащат, след като започнат да си изкарват пари с шиенето. Този модел бил създаден в сътрудничество с Министерството на правосъдието.
Важно е да се знае, че през 2020 г. израелското правителство официално забранява проституцията. В закона са записани две наказания: глоби, които се удвояват при всяко повторно нарушение, или рехабилитационни курсове, предназначени да предотвратят повторни нарушения чрез справяне с пристрастяването към ползването на секс услуги.
След въведената забрана от „Turning the Tables“ настояват държавата да започне да инвестира в центрове за жени в риск, тъй като са убедени, че онези от тях, за които проституцията е единственият начин на препитание, ще продължат да я практикуват, но ще са подложени на много по-голямо малтретиране.
Благодарение на настояванията в момента „Turning the Tables“ си партнира с Националния осигурителен институт на Израел, който предоставя на жертвите на проституция пенсии за инвалидност, тъй като те масово страдат от посттравматично стресово разстройство.
Дотук всичко звучи добре. Проблемът е, че законът, забраняващ проституцията е с определен срок на действие – до 2025 г., след което ще трябва да се вземе решение дали да бъде удължен или отново да се възстанови положението преди 2020 година.
През 2022 г. „Myers-JDC-Brookdale Institute“ проучва общественото мнение и поведение спрямо проституцията след закона, приет през 2020 година. Анкетирани са 803 израелци, мъже и жени. Оказва се, че 53% от мъжете познават някого, който си е платил за секс услуга, въпреки забраната.
От 432 души, които преди влизането на закона в сила са ползвали услугите на проститутки, 48% споделят, че и след 2020 г. продължават да го правят и законодателната промяна не влияе на навиците им.
От „Turning the Tables“ обаче не се обезкуражават от данните на социологическото проучване, независимо че и в района около централната автогара на Тел Авив проституцията продължава. От училището за мода продължават да се борят за психическото възстановяване на жените. Много от тях не могат да правят избори дори за съвсем елементарни неща.
Психотерапевтите им споделят, че те дори не могат да се погледнат в огледалото. Отнема време, докато психически се възстановят. „Turning the Tables“ отчитат, че около 70% от жените, които се ангажират изцяло с програмата им – учат се в училището за мода, изработват дрехи, посещават психотерапевти и социални работници, успяват да се стабилизират психически и финансово и престават да се занимават с проституция. Останалите 30% се връщат обратно в порочния цикъл. И нямат мечти като Аня. Тя мечтае да създаде собствена бутикова линия – като дрехите, които ще създава за един сезон, ще са само с два, три повтарящи се елемента.
„Сега вече ми се живее и знам какво искам да правя“, признава Аня пред журналистите от „Jerusalem Post“.
