За пореден път у нас се доказва , че добре структурираните схеми как да се превърне един незаконен градеж в законен продължават да работят безотказно. Казусът „Алепу“, който от години се търкаля между съдебните инстанции под формата на какви ли не дела, отново е на път да докаже, че правосъдието у нас продължава да е като мираж насред пустинята – колкото и да тича човек към него, то винаги си остава на една ръка разстояние.
Тричленен състав на Върховния административен съд отмени като незаконосъобразен отказът на служебния регионален министър Иван Шишков за издаване на предварително съгласие за строежа на подпорната стена на плажа Алепу.
С това си съдебно решение, върховните магистрати задължават регионалния министър да се произнесе наново по преписката.
Магистратите от тричленката в състав председател и докладчик бившият член на Висшия съдебен съвет Георги Колев, Севдалина Червенкова и Стефка Кемалова меко казано са отсвирили бившия регионален министър, който през февруари
категорично отказа строителството в свлачищния район
на Алепу.
Мотивът му бе, че представеното разрешение на строителния контрол е нищожно, защото е „стъпило“ на административен акт, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение.
Според сегашното решение на висшите магистрати обаче се оказва, че министърът няма правомощия да посочва дали даден административен акт е нищожен или не е, защото това било в прерогативите единствено на съда. И тъй като нямало данни разрешението за строеж да е обжалвано и да има влязло в сила решение, върховната административна „тричленка“ приема този административен акт за… стабилен.
В мотивите за сегашното решение е посочено, че в аргументите си за отказа
министърът незаконосъобразно е приел
укрепването на свлачище “Алепу Вилидж” за незаконен строеж, като се е позовавал на съдебните решения за прогласяване на нищожност на разрешението му за строеж.
Битката за узаконяването на скандалния градеж не е от вчера. Както „БАНКЕРЪ“ писа преди повече от две години, опит за спирането на това безумие направи тогавашния служебният министър на околната среда и водите Асен Личев.
След години размотаване между институциите и търсене на „доказателства“, че скандалният градеж на плажа в Алепу не е основа за хотел, а „подпорна стена“, Личев е нареди в съкратени срокове да бъдат издадени
документи за обявяването на Алепу и Карадере за защитени зони
Не, че по онова време нямаше основания за това, но дотогава някой много умело ги „проспиваше“.
Случайно или не, години наред беше проспиван и фактът, че двете местности са част от европейската мрежа “Натура 2000”. Раждането на новата странна формула, чрез която да се заобикалят природозащитните нормативни актове – „Подпорен хотел“ – обърна палачинката в правилната посока.
Категоричността на еко министъра очевидно е била провокирана от намеренията на новият собственик на проекта „Алепу вилидж“ – общинският съветник от Приморско Стоян Василев, да премери сили с държавата.
„БАНКЕРЪ“ следи темата от години и няма да се умори да припомня скандалната история.
„Главболгарстрой холдинг“ АД, който притежаваше 100% от акциите на носителя на правото на строеж – „ГБС Турс“ ЕАД, джироса всичките 400 акции (с номинал 1000 лв.) на общинския съветник Стоян Василев. Вписването в Търговския регистър стана на 28 април 2021 г., което „БАНКЕРЪ“ отрази в публикацията си „Подпорният хотел” в Алепу си намери нов почитател“.
Новият сайбия Стоян Василев преименува фирмата собственик на незавършения строеж на „Блек сий фемили резидънс“ и публично обяви, че ще търси
законен и обществено приемлив начин да завърши обекта.
И тъй като съдебните дела по неговото спиране все още не бяха приключили, той обяви намерението да използва това време за срещи с представители на туристическия бранш, на местната общественост и на неправителствения сектор, най-вече – с природозащитниците.
Всичко това – на фона на решението, с което административният съд обяви строежа на подпорната стена за незаконен.
Още по това време Василев изрази категоричното си становище, че всички действия са законосъобразни – според одобрени и влезли в сила проекти. Според него първият етап – изграждането на укрепително съоръжение, е било наложително и ключово за спирането на свлачище, представляващо опасност за съществуващия път, плажа, здравето на хората и… пречиствателната станция в съседство,
чиято повреда би довела до екологична катастрофа в залива „Дюни“.
И понеже той пропуска един изумително очевиден факт, ще го припомним (за кой ли път) ние: през февруари 2021 г. Административният съд в Бургас обяви за нищожно разрешението за строеж, издадено от главния архитект на Созопол за изграждането на курортния комплекс „Алепу Вилидж“.
Не е лошо да напомним и още един факт: на българската прокуратура й трябваха девет месеца, за да вземе решение и да протестира разрешителното за строежа. Съдът обаче не беше особено респектиран от тази
измъчена „постъпка“ на държавното обвинение,
тъй като самото разрешително е получено на основание на положителното становище на Районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – факт, който не може да се пренебрегне с лека ръка.
Може би точно заради това служебният екоминистър Личев се фокусира в работата на Басейнова дирекция и РИОСВ. Нещо повече – той публично изрази подозрението си, че при издаването на разрешително за „подпорна стена“,
подопечните му държавни чиновници
са извършили служебно престъпление.
Вече бившият шеф на ДНСК Влади Калинов също беше отправил взор към скандалния градеж и също беше разпоредил проверка по случая. Но, тъй като „хартията“ около този казус бе прекалено много, задълбочените анализи някак естествено се оказаха отложени във времето. Така че никак не е лошо, че ще припомним някои „неща“ и в тази посока.
Става дума да информацията на арх. Калинов, която той даде на временната комисия по казуса.
„По протест на г-н Христо Колев – прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас – против разрешение за строеж № 100/10.09.2018 г., издадено от Главния архитект на община Созопол в полза на „Алепу Вилидж“ АД за строеж „ “Курортен комплекс „Алепу Вилидж“ /етапно строителство/ е установено, че първи етап – „Укрепване на свлачище „Алепу Вилидж“; Втори етап – „Курортен комплекс“ ЗП.1263.50 кв.м., РЗП /подземно/ – 6172.96 кв.м., РЗП /надземно/ – 3073.57 кв.м., РЗП /общо/ – 9246.53 кв.м. в УПИ IV-770.799.807.830 /ПИ 67800.49.27 по КК/ местност „Алепу“, землище на гр. Созопол, е образувано адм. дело № 1093/2020 г., ХХ-ти състав на Административен съд – Бургас.
С решение № 257/18.02.2021 г. по горецитираното дело Административен съд – Бургас е обявил нищожността на разрешение за строеж № 100/10.09.2018 г., издадено от Главния архитект на община Созопол…“
Сагата продължава…
