Към края на юни 2023 г. наличните средства на Фонда за гарантиране на влоговете в банките са 1.516 млрд. лв., достигайки най-високото си ниво за последните 8 години, след като почти целият му финансов ресурс през 2014-та беше използван за удовлетворяване на вземанията на гарантираните вложители в КТБ АД. Това заявиха за „БАНКЕРЪ” от институцията.
Капитализацията на Фонда към края на юни е 1.88% – почти два пъти по-висока, както от нормативно определената в Закона за гарантиране на влоговете в банките, така и от европейската рамка за гарантиране на депозити. Законът определя целевото равнище от 1% от общия размер от гарантираните влогове, а Директива 2014/49/ЕС – минимално ниво от 0.8%, като и двете нива трябва да бъдат достигнати до 3 юли 2024 година.
Основен източник за набиране на средства във Фонда са годишните премийни вноски от банките членки и всички те са ги превели за тази година в законоустановения срок – 31 май, като общият им размер е 199.9 млн. лева.
Друг важен източник на финансиране са получените суми от имуществото на банка при суброгация. Като най-голям кредитор на КТБ, след встъпване в правата на вложителите с гарантирани влогове, към април тази година Фондът е получил общо към 948.4 млн. лева.
Основната част от събраните в него средства – над 80% от портфейла му, се съхраняват като депозити в БНБ. Към края на юни в централната банка са около 1.362 млрд. лева.
Ценните книжа в портфейла пък са само български ДЦК. Към края на юни те са за около 155 млн. лева.
Фондът продължава безпроблемно да обслужва задълженията си към Международната банка за възстановяване и развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Парите от двата държавногарантирани заема, договорени през 2016 г. – общо в размер на 600 млн. евро, бяха използвани за погасяване на неговите задължения по заема от България, получен през декември 2014-та. По този начин бяха диверсифицирани източниците му на финансиране и беше подобрено финансовото му състояние. Благодарение на по-дългия матуритет на двата заема, както и по-ниската цена на ресурса, Фондът намали тежестта за банките – членки на системата, определяйки по-нисък размер на дължимите от тях годишни премийни вноски.
От значение бе и извършеното конвертиране на лихвения процент по заемите – от плаващ към фиксиран, което позволи на институцията да управлява по-добре риска, свързан с покачване на лихвените проценти по привлечения ресурс. А също така да извърши по-добро планиране на бъдещите парични потоци, свързани с обслужването на заемите и да разполага с по-голяма гъвкавост при определяне на общия размер на годишни премийните вноски.
Към края на юни Фондът дължи на Световната банка 528 млн. лв., а на Европейската банка за възстановяване и развитие – 293 млн. лв. или общо около 822 млн. лева.
От началото на годината досега Фондът за гарантиране на влоговете e извършил тестове на единната клиентска справка на 6 банки, казаха още от фонда. Става дума за кредитни институции, които да изплащат гарантирани влогове, ако някоя изпадне в неплатежоспособност, както това се случи с КТБ.
Освен тези проверки е направен тест и на оперативния капацитет на фонда. Той дава представа как фондът би изпълнил задълженията си при евентуално долитане на „черен лебед” в банковата ни система.
Всичко това е в изпълнение на Програмата за провеждане на стрес тестове на системата за гарантиране на влоговете за периода 2022–2024 година., изготвена според насоките на Европейския банков орган. В рамките на този програмен цикъл всички банки – членки на системата, отново ще бъдат тествани за качеството на стандартизираните файлове на единната клиентска справка.
Областите на проверката на готовността на Фонда да изпълни задълженията си са разширени, като освен оперативния капацитет, способността за финансиране и оперативното трансгранично сътрудничество, ще бъдат тествани методът за изплащане и системите за комуникация с вложителите. Резултатите от извършените тестове през миналата година показват значително подобряване на цялостната оценка, включително качеството и сроковете за предоставяне на данни от банките, посочва председателят на управителния съвет на фонда Матей Матев.
Очаква се през 2023 г., след приключване на тестовете с потенциалните обслужващи банки, да бъдат подписани рамкови договори с тях.
