Експертен консултативен съвет, който да анализира прилагането на Закона за обществените поръчки и да издава насоки с цел уеднаквяване на практиката на методическите, контролните и одитните органи, предлага кабинетът. Съгласно депозирания в Народното събрание законопроект органът ще е постояннодействащ към министъра на финансите с участието на представители на Министерството на финансите, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“.
За участие в работата на съвета ще се канят и представители на Сметната палата. При необходимост в заседанията на съвета могат да се привличат представители на други институции с компетентност по обсъжданите въпроси. Поименният състав на съвета ще се определя със заповед на министъра на финансите, а дейността му ще бъде уредена с правила, утвърдени от финансовия министър.
Новият орган трябва да замени уредения сега в закона
постоянно действащ експертен съвет за сътрудничество,
който не е обаче пряко към министъра на финансите, а е с участието на представители на Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция. Именно във връзка с във връзка с контролната дейност на тези институции съществуващият съвет приема насоки за прилагане на закона, като в дейността му се включват най-малко трима служители, определени от техните ръководители.
По сегашната уредба експертният съвет по обществените поръчки се ръководи от ротационен председател, избиран измежду неговите членове за срок от две години. В законопроекта на кабинета не е посочено изрично кой ще председателства новия консултативен орган, но прочитът на предложените текстове сочи ясно, че
всичко ще е в ръцете на финансовия министър,
който ще определя както състава, така и насоките на работа.
„Предложението за промяна е свързана с препоръката на Европейската комисия по изпълнението на НПВУ за координиране на практиките на контролните органи. Целта е съгласуване на практиките им за еднакво разбиране и прилагане на закона и провеждане на единна и последователна политика в областта на обществените поръчки“, пише в мотивите към законопроекта.
Отново с Плана за възстановяване са свързани и добавените административно-наказателни разпоредби, чиято цел е постигане на възпиращ ефект срещу нарушенията. Предлага се
двукратно увеличаване на всички глоби,
след като е отчетено че сегашните стойности не постигат целения превантивен ефект, заложен при приемането на закона през 2016 година.
Асен Василев преструктурира вече финансовото министерство с промени в устройствения му правилник, който уреди създаването на дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ с цел дългосрочно планиране на големите инфраструктурни проекти. Задачата на новото звено е да разработва стратегическите и програмните документи за значимите инвестиционни разходи с национално финансиране, да прави текущ мониторинг и да оценява ефективността на изпълнението.
Създаден беше и Институт за стратегически анализи и прогнози, който да напътства администрацията в сферите на фискалната политика, стопанската конюнктура, пазар на труда, здравната и осигурителната системи.
Същевременно финансовото министерство в кабинета „Денков“ пое и
всички дейности по управлението на средствата от Европейския съюз,
в който влизат вече и грантовете по Националния план за възстановяване и устойчивост. Василев даде вече да се разбере, че ще затяга и контрола върху общините въз основа на пълна проверка на финансовото им състояние.
На този фон финансовият министър търпи засега неуспех в настойчивия си стремеж да лиши мега ведомството си от представителството на държавата по международни арбитражни дела, което да бъде прехвърлено на правосъдното министерство.
Последният опит в тази насока приключи с обединен отпор срещу ПП-ДБ от страна на останалите парламентарни сили, които гласуваха специално решение, което изрично
забранява на правителството да иззема правомощия на Народното събрание.
Решението гласи:
„1. Дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от Кодекса на международното частно право и във връзка с чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Задължава Министерския съвет да не изпълнява правомощия в компетентността на Народното събрание, свързани с определяне на процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела и да не определя със свой акт орган за процесуално представителство, различен от този по т. 1.„
Мотивите към
забранителното решението на депутатите
са за недопустима намеса в компетентността на парламента:
„Налице е ясна първична законова уредба по отношение на законния представител на българската държава по съдебни и арбитражни дела както пред националните съдилища, така и пред чуждестранните юрисдикции. Поради тази причина промяната на процесуалния представител на държавата може да се извърши единствено с промяна в закона и това е въпрос от изключителната компетентност на Народното събрание“.
Дебатът по решението беше дълъг и тежък с упреци за лобизъм и корупция във връзка с интересите на определени адвокатски кантори у нас с амбиции да поемат част от силно доходоносния бизнес по международни арбитражни дела, по който страна е България.
В крайна сметка правосъдният министър Атанас Славов обяви, че
след разговор с Асен Василев е постигнат компромис
и е намерен „разумния модел“.
„Ние ще предложим да се създаде междуведомствен съвет с участието и на Министерство на правосъдието, и на финансовото разузнаване, и на други институции, който да изработва общите стандарти и правила, по които да се осъществява възлагането на тези средства на съответните кантори. Но дейността да остане в Министерството на финансите, където ѝ е мястото, където е била последните 130 години, и има изграден капацитет за работа. Да няма спекулации по темата, че някой имал интерес да сключва сделки на тъмно, Не, всичко ще е ясно и прозрачно!“, увери Славов.
Постигнатият компромис роди обаче подозрения, че битката не е приключена и ще последват нови опити за преразпределение на арбитражния бизнес с участие на държавата. Стигна се до упрек към правосъдния министър, че е „дал задна“ от становището си срещу преместването. Славов реагира с думите, че не е така, „но за да има прозрачност как тези най-малко 100 милиона се харчат, ще има междуведомствен съвет“. Което подсказва, че арбитражната рокада остава на дневен ред.
