Последиците от безумствата, сътворени по време на приватизацията, продължават да напомнят за себе си и до днес. Мине не мине някоя и друга година и към картината на разграбеното и ликвидирано бивше национално стопанство някой добави нов щрих. През седмицато на търг бяха предложени част от активите на скандално известния (навремето, разбира се) завод “Ремотекс-Раднево”, чиято дейност беше главно ремонт на оборудването на държавните “Мини Марица-изток”.
На 31 август Цветан Марчев – синдик на дружеството, обявено в несъстоятелност още през 2016 г. – ще се опита да продаде шест сгради,
оценени на… смехотворните 215 597.60 лева.
И тъй като става дума за едно от предприятията, чиято история не може да бъде подмината с лека ръка, просто сме длъжни да припомним две-три „нещица“. Предприятието бе приватизирано през 2001 г. и до затварянето му през 2013 г., пишман собствениците му бяха натрупали дългове, оцененени като… двойно повече от фирмените активи. Три години по-късно – през 2016-а, се стигна и до логичната кончина на на всички илюзии по въпроса – “Ремотекс-Раднево” бе обявено в несъстоятелност и пое към небитието.
Остатъците от активите на предприятието, които сега се предлагат за продан синдика Мирчев, на практика представляват част от жалките руини от съществуващите преди години тук: 30-40 сгради – най-различни производствени цехове, две станции – помпена и пречиствателна, плюс една камара съоръжения, свързани с дейността на завода.
През 2018 г. всичко това се предлагаше за малко над 1.5 млн. лв., след като цената му вече беше доволно по-ниска отколкото при предишното предлагане – 1.931 млн. лева.
Въпреки разрухата, част от активите продължиха да представляват някакъв интерес, защото се сбъдна още едно предсказание на “БАНКЕРЪ”: единствената компания, заявила интерес за придобиването им, беше
дъщерното дружество на “Минстрой холдинг” АД – “Ремотекс-М”.
Нормалната икономическа логика показваше, че това почти сигурно ще се случи, защото през 2015 г. “Ремотекс-М” купи основната част от активите на фалиралия завод в Раднево. А председателят на директорския борд на “Минстрой” – проф. Николай Вълканов, съобщи за “БАНКЕРЪ”, че е напазарувал “истински руини за много пари”, защото крайната цена на въпросната покупка бе… 21 млн. лв., които 16 млн. лв. главница от необслужван дълг към “Първа инвестиционна банка”.
По това време шефът на “Минстрой” каза, че са малко лудите, склонни да дадат толкова пари за неработещ и съсипан завод. Реално обаче с тази покупка холдингът
стана собственик на терен от близо 290 дка
в Раднево и на част от сградите върху него.
Самият Вълканов тогава обясни, че тази сделка далеч не е била приоритетна за него, но все пак е бил принуден да я направи, тъй като сградите, които напазарува преди пет години, бяха разположени на същата производствена площадка и били необходими на завода, който по онова време си работел добре и се развивал.
Очевидно, обаче
остатъкът от руините на бившето елитно предприятие
все пак не са били продадени.
И още един “мил спомен” – преди 10-15 години новините около “Ремотекс-Раднево изобилстваха информациите за стачки и протести – заради неизплатени заплати, заради недоволни кредитори, заради бавното, но за сметка на това сигурно затриване на предприятието.
Близо едно десетилетие продължи агонията на предприятието, продадено през 2001 г. за 9 млн. лв. на “Полет 21” ООД, собственост на Галин Неделчев, Сабин Спахиев и Йорданка Калчева, съпруга на тогавашния вицепремиер и министър на държавната администрация в правителството на Симеон Кобургготски – Димитър Калчев.
Очевидно е, че за първите мениджъри – приватизатори, развитието на завода е било последна грижа. Както “БАНКЕРЪ” е разказвал по това време само готовите резервни части, които приватизаторите му са наследили, са стрували над 5 млн. лева. Отделно на склад е имало над 3000 т цветни метали, над 20 000 т скрап и около 600 т отливки. С думи прости –
заварената готова продукция е струвала доста по-скъпо от самия завод!
В добавка, новата придобивка позволява на приватизаторите – освен да разпродадат заварените складови наличности – да я използват много успешно и като ипотекарен инструмент. Малко след като заводът окончателно хлопна врати, стана ясно, че дълговете, натрупани от приватизаторите, са близо 25 млн. лева. Като само задълженията към НАП са 2.4 млн. лв., а към работниците и служителите – близо 5 млн. лв. за “разсрочени” заплати. И почти още толкова – за неизплатени осигуровки.
Напрежението в предприятието и нестихващите протести в края на 2013-а и в началото на 2014-а предизвикаха тогавашния икономически министър Драгомир Стойнев да предложи едно доста странно решение на проблемите: държавата изкупува обратно предприятието и погасява всички натрупани задължения. И беше на път да го направи, но…
отрезвяването дойде с помощта на “Български енергиен холдинг” ЕАД,
който трябваше да купи затъналото в дългове предприятие. Мениджърите му предупредиха напористия си министър, че начинанието му е малко пресилено, а след това… правителството на Орешарски просто падна от власт.
Оттук нататък нещата поеха в естественото си за подобна ситуация русло – искове от страна на кредитори, продажби от частни съдебни изпълнители, предизвестена несъстоятелност и… разпродажба на имущество. Чудно докога ли?
