Когато стане дума за злоупотреби с пари от еврофондове, за съжаление, България все е в челните редици. И на други места в Европа се случват кражби на средства от Брюксел, корупцията не е наш патент, но не е в такива безсрамни размери.
Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) настоя в сряда (23 август), България да върне предоставените ѝ 38 млн. евро по одобрен жп проект с европейското финансиране от около 140 млн. евро. ОЛАФ подчертава, че останалите 92 млн. евро от проекта не бива да ни се предоставят изобщо. По данни на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, стойността на целият проект е 360 млн. лв. с ДДС.
Парите, които Брюксел ни отпуска, трябваше да отидат за
модернизацията на жп линията
между Костенец и Септември, която е част от т. нар. железопътна магистрала „Тракия“ – от София до Бургас.
Причината, която ОЛАФ посочва, са „нередности, установени по време на процедурата за възлагането на обществената поръчка и при изпълнението на проекта“.
Разследването е проведено съвместно с Европейската прокуратура. Именно от офиса на Лаура Кьовеши съобщха в началото на август, че са извършени множество обиски, свързани с
разследването на два проекта
за модернизация на железопътната инфраструктура в България на обща стойност над 241 млн. евро.
И двете разследания са за жп проекта Костенец – Септември. Първият е споменатият преди малко – „онзи“, с получените и опраскани 38 млн. евро, които сега трябва да връщаме. А вторият се финансира от Кохезионния фонд на ЕС по оперативна програма „Транспорт“ 2014 – 2020 г. и предвижда
безвъзмездна помощ в размер на 111 млн. евро,
които – според ОЛАФ – изобщо не трябва да получим.
Към момента европейските прокурорите разполагат и с факти, според които работата отива… към криминални престъпления, сред които и злоупотреба с европейски фондове, и пране на откраднати европари. Като нищо, твърдят запознати, може да се стигне и до
разбиване на организирана престъпна стурктура
от мафиотски тип
Изпълнителите и по двата проекта са заподозрени, че за кратък период от време са извършили фиктивни парични преводи към верига от кухи фирми, което в крайна сметка е довело до теглене на суми в брой над 2.5 млн. евро от криминално проявени лица.
Двете обществни поръчки са възложени по време на третото правителство на Бойко Борисов през 2019 година. Още тогава имаше опасения, че основните изпълнителя – „Инфраструктурно строителство“ и „Транс логистика“, нямат капацитета да изпълнят поръчките качествено и в срок.
Днес
тези опасения отдавна са потвърдени,
защото строителството на двата участъка продължава да закъснява, а разходите продължават да се трупват.
През април миналата година у нас пристигна делегация на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент, именно заради изразходването на еврофондове. След „визитацията“, членове на делегацията обявиха, че са останали изненадани от оскъпяването на обществените поръчки.
Според тях за инфраструктурни и селскостопански проекти
се плаща тройно по-скъпо, отколкото в Нидерландия или Германия.
Особено, когато тези проекти се изпълняват с европейски средства.
Проверката на ЕП установи, че ако нормалната цена за дадена обществена поръчка е 30 млн .лева и има трима участника, те подават оферта за 80, 90 и 110 милиона. Тези факти многократно се споменават и в одитите на Европейската комисия.
„Проблемът в България е липсата на разследвания и ефективни действия. Надявам се да бъдат приети нови закони и те да променят начина, по който работи системата“, коментира нидерландският евродепутат Софи ин’т Велд.
Трябва да отбележим, че европейските институции отчитат нередности в страната ни от години, но нито те предприемат някакви сериозни мерки срещу кражбите за милиони у нас, нито пък нашите управляващи – които и да са те, се стряскат и променят нещата.
Чудно е докога авторитетът на България ще бъде очернян, а
данъкоплатците ще плащат за некомпетентността и алчността на шепа хора.
Другият въпрос е кога т. нар. компетентни български институции ще започнат да посочват директно имената на онези държавни чиновници, които са злоупотребили или злоупотребяват в момента с публични средства. След което да им бъде потърсена отговорност така, че те да я намерят на единственото правилно място – зад решетките на някой български затвор. Ще доживеем ли и да видим, как
поне един от тези индивиди връща парите, които е откраднал?
Ха-ха, изсмя се той на развален испански…
През 2021 г. служебният министър на транспорта Георги Тодоров се закани, че през 2023 г. ще пътуваме от София до Бургас с влак за не повече от 3 часа и 20 минути, като скоростта на движение ще е 160-200 километра в час.
Днес – насред обещаната 2023 г. – спокойно можем… дори да не си правим експеримент, т.е. да идем до Централна гара, да си купим билет, да се качим на първия влак до Бургас и да засечем
до коя гара ще допълзим за три часа и половина.
Всичко ни е на един клик разстояние. Просто питаме „Чичо Гугъл“ и той на секундата ни отговаря: най-много до Казанлък да стигнете, ако ви се усмихне щастието. Ако не ви се – ще се любувате на Розовата долина и на китните подбалкански села в района докато слънцето се скрие зад Средна гора. После ще се любувате на милиардите звезди по бездънното небе и на „гласовитите“ щурци…
