Иновационната екосистема в Габрово може да увеличи конкурентоспособността на България. Регионът е припознал визията за насърчаване на иновациите като основа за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и разпознава важността на научната и развойна дейност за развитието на новата вълна иновации.
Тези свои наблюдения за Габрово сподели министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева по време на работна среща в Технологичния парк към Техническия университет в Габрово.
В събитието участваха областният управител на града инженер Мария Башева-Венкова, кметът на Габрово Таня Христова, ректорът на Техническия университет-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров, както и представители на местния бизнес и на академичната общност.
Въпреки че министър Стойчева не посочи какви са конкретните й основания да има подобни наблюдения за Габрово, от изнесените от нея данни стана ясно, че от областта 30 фирми ще получат общо 8 млн. лв. по процедурата „Технологична модернизация“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. Със средствата предприятията ще могат да обновят и модернизират техническия си парк с ново оборудване, техника, машини, софтуер.
По мярката „ИКТ решения и киберсигурност“ 24 фирми от областта ще получат общо близо половин милион лева. С тях те ще могат да покрият разходи и за създаване на корпоративни уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, дигитален маркетинг, връзки с клиенти, системи за бизнес анализи, онлайн обучения на служители и уеб-базирани услуги за платформи и вътрешни мрежи за споделяне на информация.
Министър Стойчева обясни, че една от основните цели на Министерството на иновациите и растежа е да подкрепи създаването на иновационни екосистеми, тъй като те са част от стратегията на Европа за повишаване на конкурентоспособността.
Тя подчерта, че България трябва да се ребрандира като място за развиване на иновации и нови технологии с висока добавена стойност както за гражданите, така и за бизнеса. Стойчева посочи и че сред приоритетите на правителството е развиването на научния и изследователски капацитет. Тя добави, че в министерството поставят ясен акцент върху високите технологии, нови сектори като култура и креативни индустрии, върху постигането на зелен преход и финансирането на „зелени“ проекти, както и подкрепата за създаване на нови решения, базирани на научна и развойна дейност.
По линия на Министерството на иновациите и растежа за настоящия програмен период до 2027 г. има финансов ресурс за българските фирми в размер на над 5 млрд. лв. по двете европрограми, които министерството управлява – Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
По-конкретно Стойчева обясни, че до края на 2023 година тя и екипът й ще отворят три процедури по Програмата „Конкурентоспособност“ за над 530 млн. лв. – за разработване на иновации, за внедряване на иновации и за подобряване на производствения капацитет на семейни фирми и занаятчии. Освен това и в момента фирмите могат да кандидатстват за финансиране по две отворени процедури от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Първата е за развитие на индустриалните зони и паркове в страната с бюджет 212.5 млн. лева. По нея документи могат да се подават до 5 ноември, като кандидатстващите от Северна България ще са с приоритет с цел намаляване на регионалните дисбаланси в страната.
Втората е за преход към кръгова икономика. Бюджетът е 180 млн. лв., а кандидатстването е до 3 октомври. По тази процедура могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия от преработващата промишленост, които искат да внедрят „зелени“ методи и технологии за производствата си.
Венемира Мачева
