Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка разработва сценарии за енергийния преход. Те се базират на различни варианти какво ще бъде потреблението на електрическа енергия и как ще се развива електроенергийният сектор.
Фокусът е върху развитието на нови нискоемисионни мощности и плавен и структуриран преход към декарбонизация, който от Комисията за енергиен преход очакват да приключи до 2050 година.
Това става ясно след тричасова среща на премиера акад. Николай Денков и министри от кабинета с ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Тема на разговора са били Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони, които са в процес на обществено обсъждане до края на септември 2023 г. на портала за обществени консултации. Става дума за териториалните планове за справедлив преход на област Кюстендил, на област Стара Загора и на област Перник. Посочено е, че могат да бъдат обсъждани не до края на септември, а до 13-и септември.
Освен това, като говорим за неточности, прави впечатление годината 2050 г., която министрите на Денков са си поставили като крайна цел за постигането на прехода към декарбонизацията. В действителност в последния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивостта заложената година е 2038 година.
На с. 113 от ПВУ четем: “Декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 година. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните за 2026 г.) и ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничаване изменение на климата, с който ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г. и ще има регулаторен таван за техните емисии на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 година. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социално-икономическите последствия, което ще се финансират и ще са в съответствие с мерките предвидени под Фонда за справедлив преход.
Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите работещи на въглища, а именно ТЕЦ Марица 3 ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, ТЕЦ Бобов дол ЕАД, AES-3C Марица Изток 1, ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ БРИКЕЛ ЕАД, ТЕЦ Република, ТЕЦ Русе Изток и Топлофикация Сливен.”
Цитираме този абзац, защото буди недоумение защо сценариите ще се пишат със срок до 2050 г., предвид факта, че министърът на енергетиката Румен Радев не е предоговорил нови условия по Плана. Нещо повече – парламентът още през януари т.г. при решение, с гласовете на депутатите от всички парламентарни групи, с което задължи кабинета да промени частта за енергетиката от Плана за възстановяване и устойчивост.
Последното, което стана известно по темата, бе, че кабинетът “Денков”, ще търси компромисен вариант между правилата на Европейската комисия и исканията на Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика. А това “търсене на компромис” далеч не предполага да се развиват сценарии с крайна дата – 2050-а.
В същото време след днешната среща със синдикатите от пресцентъра на Министерския съвет обясняват, че разработването на различните опции или по-точно казано “моделирането” ще представя възможните варианти за развитие на съществуващите електроенергийни мощности и въвеждането на нови, ще посочва необходимите за целта инвестиции, както и ефектите от тях върху въглеродните емисии. Сценариите ще послужат за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност, уточняват още от пресслужбата на кабинета.
Оттам добавят и че синдикатите ще участват активно във всички етапи на процеса, както и че се предвиждат и други срещи в Министерския съвет в днешния формат – министри и синдикални лидери, както и на експертно равнище – в отделните министерства.
Накратко – ще се организират поредица от срещи, все по 3 часа, пък други да му мислят как ще изпълняват записаното в Плана…
