Официалните представители на на най-големите централни банки на планетата се обединиха около едно просто послание в Джаксън Хол през уикенда: те са готови да продължат политиката на високи лихвени проценти дори тя да нанесе известни щети на стопанствата. Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който е домакин на годишното съвещание на глобалните парични стратези обясни, че бъдещата посока „ще се отрази болезнено на домакинствата и бизнеса“ в Съединените щати – „злощастна цена за понижението на инфлацията“. Изабел Шнабел – член на изпълнителния борд на Европейската централна банка – каза, че тя и колегите й „почти нямат друг избор“ освен да продължат да затягат паричната политика на еврозоната дори тя да навлезе в рецесия, което става все по-вероятно.
По време на двудневната конференция в Големия национален парк Тетон в Уайоминг, икономистите представиха проучвания, повдигащи повече въпроси отколкото отговори и дебатираха дали новите тенденции, наложени от пандемията, ще се окажат временни или постоянни. Но все пак бе постигнато съгласие, че след десетилетна работа при гарантирана независимост от избраните официални държавни ръководители, е дошло време тя да бъде използвана за сваляне на инфлацията.
„Разполагаме с огромни възможности да направим това и то на практика е нещо, за което централните банкери се подготвяха през последните десетилетия“, посочва Юн Сонг Шин – шеф на отдела за изследвания на Банката за международни разплащания.
Пауъл и други представители на Федералния резерв, които участваха в телевизионни интервюта на 25 август в кулоарите на конференцията, подчертаха, че не очакват обрат на курса през идната година, каквото е предвиждането на инвеститорите. Вместо това, те се подготвят да повишават лихвите и да да ги задържат високи за известен период от време. Шнабел застана на същата позиция по време на финалната дискусия на 26 август. Тя посочи, че „ключов урок от 70-е години на миналия век е, че паричните стратези не трябва да правят паузи при първите признаци на потенциално омекване на инфлационния натиск“. Защото, „ако централните банки се откажат от борбата си срещу инфлацията преждевременно, рискуват да видят много по-рязка корекция в бъдеще“.
На практика, съществува широк кръг от нюанси в различните условия, в които са поставени отделните държави, като Съединените щати изглежда са позиционирани най-добре за следващата година.
Въпросът с производителността доминираше първия ден на конференцията след публикувания часове по-рано анализ на американското министерство на търговия за икономическата активност на страната. Според един от показателите на доклада – БВП – щатската икономика се е свила с 0.6% през второто тримесечие на годишна база. Според друг обаче – брутния национален доход – тя е нараснала с 1.4 процента. Първият подсказва за намаление на производителността, а вторият – за увеличението й.
В тази връзка икономистът от клона на Федералния резерв на Сан Франциско – Джон Фърналд, който е съавтор на анализа за производителността, посочва, че във всички разговори, които е водил преди да отиде в Джаксън Хол, е било подчертано, че данните за брутния национален доход за пореден път са по-силни отколкото за БВП. И тези дискусии показват несигурността сред паричните стратези и инвеститорите не само за бъдещата посока на стопанството, но и за сегашното му състояние. Централните банкери са по-склонни да очакват по-слаба производителност в условията на по-висок инфлационен риск, което може да ги тласне да повишават още повече лихвите.
По оценка на професор Кристин Форбс от Масачузетския технологичен институт, „ключовата променлива е производителността, която определя ограниченията на растежа … и степента на застой, а оттам – каква трябва да е паричната политика“. Но след пандемията от КОВИД „никой не знае къде не е ясно къде точно тя ще се „натъкми“.
Анализът на балансите на централните банки, представен на 26 август, предизвика множество коментари от присъстващите централни банкери, включително от шефа на „Бенк ъф Инглънд“ Андрю Бейли.
Най-големите институции вече „вталяват“ балансите си, раздути до пукване по време на пандемията, за да облекчат натиска върху кредиторите и да поддържат ниски дългосрочните лихвени проценти. Покупките на активи създадоха резерви в банковата система и освобождаването от тях в момента ги изтощава. Въпросът е в каква степен централните банкери ще успеят да свият балансите си преди да създадат потенциални проблеми за финансовата стабилност и как да ги коригират, ако отидат твърде далеч.
Преобладаващият консенсус сред участниците в конференцията е, че централните банки трябва да отговорят агресивно на ценовия натиск, защото много държави се сблъскват с най-високите от няколко десетилетия инфлационни равнища, въпреки че се очертаха и несъгласия дали преобладаващите преди пандемията дългосрочни тенденции ще се препотвърдят.
Професорът по икономика от Харвардския университет Джейсън Фърман смята, че централните банки би трябвало да помислят да повишат целевите си инфлационни параметри, които повечето развити държави фиксират на 2% годишно, за да не допуснат нежелани щети за стопанствата си.
В последните минути от конференцията на 26 август председателят на „Бенк ъф Джъпен“ Харухико Курода напомни, че предизвикателствата пред паричните стратези от развития свят не са универсални. И че до края на годината инфлацията в Япония „може да доближи 2 или 3 процента“, но през 2023-а годишната ще е средно 1.5 процента. Така че той е колегите му нямат друг избор освен да продължат на разхлабват паричната политика докато заплатите и цените не нараснат стабилно и устойчиво. Което обяснява в резюме противоположния паричен курс на Страната на изгряващото слънце.
