Народните представители почти не предлагат нови законопроекти и рядко се допитват до хората и бизнеса
Първата сесия на 49-ото Народно събрание започна на 12 април и завърши на 31 юли, когато депутатите излязоха в едномесечна ваканция. За този период те са провели 47 пленарни заседания, 4 от които – извънредни. Това се вижда от данните, представени в проучване върху законодателната дейност на Народното събрание, извършено от Националния център за парламентарни изследвания.
Първата пленарна сесия на народните представители е преминала под знака на промени на вече съществуващи закони, които почти изцяло са преминали без обществени консултации или допитвания до гражданското общество, сочи още проучването, което обхваща 122 законопроекта, внесени в периода 12 април – 28 юли 2023 година.
В изследването не влизат следните законопроекти:
- законопроекти за ратифициране и денонсиране на международни договори
- общи законопроекти, изготвени по реда на чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС)
- законопроекти за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет
- проекти на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства
- законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията
Данните показват, че 81.1% от внесените законопроекти са за изменение и допълнение на вече действащи закони. Отделно от тези изчисления изследването сочи, че 3.3% обхващат само изменение на действащ закон, а 8.2% се отнасят за допълнение на действащ закон. Едва 7.4% са предложените нови закони в първата пленарна сесия на депутатите.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
По активността на внесените законопроекти парламентарните групи се подреждат в следния ред: Депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ са внесли 26.2% от постъпилите текстове. Следват ги коалиционните им партньори от ГЕРБ-СДС с 20.5%, а след тях се подреждат депутатите от „Възраждане“, които достигат резултат от 16.4% по внесени законопроекти. Най-малко законодателни инициативи имат от БСП – 7.4%, ДПС – 6.6% и „Има такъв народ“ – 4.1%.
Тук данните от изследването сочат, че основно законодателните предложения идват от страна на Министерския съвет – цели 33.6%.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
Изследването сочи, че причината за многото поправки на вече действащи законопроекти е свързано с възприемането, че действащата законодателна уредба не е достатъчно ефективна. 49.2 % – почти половината от внесените законопроекти са аргументирани с неефективност на действащото законодателство. 31.1% от поправките са свързани с промени, които се налагат от правото на ЕС. По равно – по 10.7 % – са промените, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост и такива, свързани с резултати от изследвания.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
Резултатите сочат, че първата пленарна сесия на депутатите е наблегнала върху правосъдната реформа. 34.4% от законопроектите засягат сферата на правосъдието. Останалите области си поделят процентите при следното разпределение: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, транспорт, информационни технологии и съобщения – 6.5%. На ключови сфери като социална политика, финанси, здравеопазване и икономика се падат по-малко от 5 на сто от внесените законопроекти.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
Относно периодичното отчитане на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати, данните сочат, че 98.4% от законопроектите нямат разписани подобни изисквания. 0.8% са законопроектите, чиито изисквания не са приложими. И отново 0.8% е дялът на изискванията, които не са подробно разписани.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
Изследването показва и дали са предвидени мерки за повишаване на информираността на гражданите относно постигнатите резултати вследствие на предлаганите промени. Процентите обаче красноречиво сочат, че това изобщо не е на дневен ред за депутатите. 91.8% – не са предвидени подобни изисквания; 4.6% – изискванията са подробно разписани; 2.5% – изискванията не са подробно разписани и 0.8% от данните сочат, че подобни изисквания не биха били приложими към законопроекта.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
Данните от изследването показват, че над половината законопроекти нямат определен срок за постигане на целите – 56.6%. Едва 28.7% от законопроектите имат точно зададени срокове за постигане на целите, а 14.8% имат срок само за част от целите.
Снимка: Национален център за парламентарни изследвания
В данните от проучването прави впечатление, че за 91% от внесените в парламента законопроекти няма информация да са проведени обществени консултации или обсъждания. Това означава, че депутатите приемат закони, без да взимат под внимание мнението и гледната точка на хората и бизнеса. Също така 82.8% от предложенията в мотивите не е посочено да са били съгласувани с учени и експерти, което означава, че вносителите разчитат на собствената си преценка. Липсва и последователност в прилагането и отчитането на ефектите от законодателството.
