Все повече политици признават, че Европейският съюз е на кръстопът и дошло време да вземе решение какво място ще заеме в бъдещата геополитическа действителност, за да не използваме клишето „нов световен ред“. Дори самите чиновници в Брюксел вече са наясно, че времето на празните приказки и половинчатите решения е свършило. Особено, след като дипломатическите и разузнавателните канали в ЕС не успяха да предвидят новата криза, избухнала с първите руски залпове в Украйна.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви в понеделник (28 август), по време на Стратегическия форум в Блед (Словения), че Европейският съюз трябва да се заеме с разширяването си и да се ангажира сериозно. Според него това е един от начините
всички в Европа да бъдат по-силни и по-сигурни.
Страните от Западните Балкани започнаха пътя си на присъединяване към блока преди 25 години, но бавното придвижване към целта ги разочарова. Не че са особено активни в реформите, които Брюксел изисква от тях, но и стимулите, които получиха досега, не бяха особено мотивиращи. Ето защо Мишел предложи ЕС да се ангажира с конкретен срок, а страните кандидатки да изпълнят условията най-късно до 2030 година. Като приоритетите са
върховенството на закона, правосъдието
и решаването на двустранните конфликти.
Предложението на Мишел е стъпка напред, която, ако бъде реализирана, ще е знак за политическа смелост на ЕС в трудни времена.
Още повече, че напоследък има тенденция геополитическите съюзи в цял свят да се разширяват и да се създават нови – за постигане на по-голямо политическо и икономическо влияние.
Например – на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка (24 август)
лидерите на държавите членки решиха да присъединят
Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Идеята е повече от очевидна – чрез първото разширяване от 10 и кусур години насам, организацията ще увеличи глобалното си влияние и
ще ограничи „господството“ на наложения от Запада ред.
Миналата година пък Съединените щати, Великобритания и Австралия обявиха, че установяват партньорство за задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната в Индо-Тихоокеанския регион. Пактът получи наименованието AUKUS – абревиатура от имената на държавите членки (Australia, United Kindom, United States) и цели партньорство, в което технологиите, учените и отбранителните сили на трите страни ще работят в екип,
за да осигурят безопасността на Индо-Тихоокеанския регион.
Докато повече от половината свят се впусна в борба за влияние и създаване на съюзи, ЕС остава пасивен играч.
Не случайно в понеделник френският президент Еманюел Макрон предупреди по време на среща с посланиците в Париж, че има риск Европа и Западът да бъдат отслабени в настоящия международен контекст.
Според него, отслабването на Запада е прогресивно заради ролята на новите международни сили, енергийната криза и заради „политиката на негодувание, която се храни с преоткрит или измислен антиколониализъм в някои случаи и с инструментализирана омраза към Запада“. Затова Европейският съюз, ако иска да се развива, трябва да започне по-голяма интеграция, дори няколко скорости.
Макрон предложи и
по-голяма роля на ЕС в световните дела.
Според него глобалният ред трябва да включва държави, които в момента не са част от него, защото в противен случай „ще позволим да бъде създаден алтернативен ред и ще се придвижим към маргинализиране на нашата собствена система“.
Тази седмица се очаква министрите на външните работи и на отбраната на ЕС да се срещнат и да обсъдят стратегия за справяне със ситуацията
след неотдавнашния преврат в Нигер
и да преоценят подхода на блока към региона на Сахел.
Франция е пряко заинтересована да се случи това, защото след като военните, които завзеха властта в Нигер на 26 юли, бившата колониална сила стана любима мишена за нападки. Управляващият Национален съвет за защита на родината призова миналата седмица френския посланик да напусне страната и
отмени военните споразумения между Ниамей и Париж.
Европейският съюз има капацитет да се намеси и да предложи решение на кризата по дипломатичен път. Може да предприеме и разширяване на съюза, може да укрепи и отбранителните си способности в рамките на Европейския стълб на НАТО, както и се огледа за нови, дългосрочни съюзи. Всичко това обаче е въпрос на отговорно и смело лидерство.
