Лихвените проценти на еврозоната вече доближават върховите си равнища, но за потребителите, компаниите и правителствата, взелите назаем трилиони евро по време на годините на свръхниски кредитни разходи, предстоят сериозни изпитания. До края на десетилетието длъжниците от Стария континент трябва да погасят планини от дългове, отпуснати при многократно по-ниски лихви. Шокът е прекалено силен за блока на еврото, в който лихвените проценти бяха под нулата в продължение на осем години. Много кредитополучатели отлагаха рефинансирането на задълженията си в очакване на още по-ниски разходи, но на фона на по-успешно възстановяващите се икономики това е невъзможно. А и на приключилото през уикенда годишно съвещание на световните централни банки в Джаксън Хол, шефовете им обещаха единодушно да продължат с лихвените увеличения или да задържат лихвите на високи равнища за по-продължителен период от време.
Инвеститори предсказват, че през идните години ще има маса фалити и орязвания на разходите, защото по-голяма порция от корпоративните, домакинските и държавните приходи ще отиват за финансиране на задълженията. Очебиен индикатор за наближаващата промяна е пропастта между сумите, които правителства и компании в световен мащаб в момента внасят за лихви и онези, които биха платили, ако рефинансират дълговете си при сегашните равнища. Няколко месеца след глобалната финансова криза този показател слезе под нулата, а в момента той се колебае близо до рекордните 1.5 процента.
„Ако сте смятали, че предишното десетилетие е било новата нормалност на падащи лихви и възможност за рефинансиране на кредитите по всяко време, то сегашната обстановка е наистина трудна“, коментира Марк Батгейт – бивш инвеститор на „Голдмън Сакс“ и на „Блу Бей асет мениджмънт“, който в момента управлява собствена консултантска фирма. Батгейт смята, че кредитният проблем в Европа ще е много по-тежък отколкото в Съединените щати.
Милтън Фридмън пръв разви идеята за дългите и променливите закъснения в паричната политика през 60-е години на миналия век. Казано по-просто, това е несигурният промеждутък от време преди промените в монетарния тренд да започнат да влияят върху икономиката. Котировките на активите от класа на правителствените облигации в общия случай се движат съобразно очакванията или незабавно след лихвените решения на централната банка. Но за лихвените промени трябва достатъчно време, за да повлияят те върху дългосрочните контракти, цените, пазарите на труда и инфлацията.
За компаниите, които вземаха ударно заеми по време на пандемията, огромната вълна от рефинансиране връхлита през 2025-а и достига максимума си през 2026-а. Фирмите с високи доходи в Европа имат задължения от над 430 млрд. щ. долара, дължими през втората половина на десетилетието, показват данни, събрани от агенция „Блумбърг“.
Фалитите при най-рисковите компании едва ли ще доближат дела от 13.4% от глобалната финансова криза през 2008-а. Експерти на „Мудис инвестърс сървис“ прогнозират, че нивото на банкрутите в глобален разрез за високорисковите (оценени като junk) фирми ще надхвърли формираната в исторически план средна стойност до края на тази година и ще достигне върховите 4.7% през март 2024-а. Предвижданията за Европа са пикът да е около 3.8% в средата на идната година.
При мнозинството дружества по-високите лихвени проценти вероятно ще доведат до спад на капиталовите разходи, което, на свой ред, ще се отрази негативно на икономическия растеж. Компании от Европа, Близкия изток и Африка се купували обратно облигации с най-високата скорост от 2009-а насам през първите пет месеца на 2023-а, за да свият задължнялостта си и да редуцират лихвените разходи. Други пък удължават срокове до падежите на съществуващите си дългове, което качва обслужването на плащанията по купоните, но пък е по-евтино отколкото да излязат на пазара и да привлекат нови инвеститори със свежи дългови емисии.
Икономисти на „Бенк ъф Инглънд“ са пресметнали, че високо задлъжнелите компании имат около 60% дял от корпоративния дълг на Великобритания, но само 5% от кеша. Което означава, че те по-скоро ще орежят инвестициите или работните места, за да се задържат на повърхността.
Фирмите вероятно ще трябва да започнат да набират средства за рефинансиране година преди падежите на дълговете си в случай че искат да намерят нови кредитори, коментират анализатори. В Германия, например, има дружества, които редуцират разходите, а някои се обръщат към частни фондове, ако се нуждаят спешно от налични пари. Очакванията са играчите от най-важните германски сектори като доставчиците на строителни материали и на автомобили, да закъсат. Големият въпрос е дали проблемът ще се прехвърли и върху производителите на заводско оборудване, машини и съоръжения и как ще бъде засегнато частното потребление.
Индивидуалните потребители ще почустват натиск основно от растящите разходи за ипотеки. Ефективният лихвен процент на отпуснатите жилищни заеми във Великобритания е бил под 3% в края на юни, по информация на „Бенк ъф Инглънд“ срещу около 6.7% средно за новите двугодишни продукти с фиксирана лихва.
Швеция може да послужи като барометър на проблемите за други държави. Кредитните разходи на новите шведски ипотечни длъжници като пропорция от приходите им са се удвоили до 10% през 2022-а – най-високото съотношение от поне десет години насам. Това е довело до скок на цените на имотите и е предизвикало множество случаи на несъстоятелност и на искания за облекчаване на задълженията от строителите.
Друга потенциална точка на натиск в Стария континент е фактът, че периферни икономики като Италия и Португалия имат по-висок дял ипотеки с плаващи лихвени проценти, съответно 40.9% и 68% към края на юни при средно 23.1% за еврозоната. Това е един от основните рискове при паричната политика на високи лихви и забавен икономически растеж, при която най-слабите стопанства са най-уязвими.
Междувременно, по-високите лихви вече започват да оказват натиск върху държавните финанси. В глобален аспект страните, оценявани от „Фич рейтингс“, трябва да платят около 2.3 трлн. щ. долара за лихви през 2023-а – почти 50% ръст за развитите пазари от 2020-а насам. А за страни като Обединеното кралство, къдета една четвърт от правителствения дълг е обвързан с инфлацията, товарът и по-тежък.
