Любомир Каримански пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Каримански, има още един ключов въпрос без отговор: КТБ била ли е в състояние на несъстоятелност, или е била в ликвидна криза, може би тежка?
– Какво пречи да знаем какво се е говорило при президента, където са се вземали решенията? Виждате ли какво се случва, когато е налице срастване между политическите решения и експертизата на Централната банка? Размиване на гаранциите за независимостта на мандата на БНБ. Защото тези решения бяха взети на тъмно и никой не пожела да ни обясни какво е било. За разлика от тук, в ЕЦБ и другите централни банки си има говорители, които – в случай на нужда – излизат и обясняват на хората кое как е. Но без да ги плашат и паникьосват. При нас подобно нещо не се случи – ние нямахме информация.
Един секретен разговор при президента с участието на политици, в един момент решава съдбата на банката…
– Да не забравяме, че тогава се обсъждаше вариант, даден от всички участници в разговора – за банкова ваканция. Нали знаете как бяхме изпаднали в потрес от това нещо?
Липсващи кредитни досиета – в доклада на Сметната палата определено се казва, че липсват кредитни досиета. От Фонда веднага контрират с обратното твърдение – нищо не липсва, всичко си е наред. Всички са си свършили работата прекрасно, включително и синдиците, само че едни милиарди – според бившият председател на Сметната палата над 10 милиарда – нещо ги няма.
– Той може би има повече информация, аз няма как да ги знам тези неща, не съм участвал.
Вижте втора част от интервюто с Любомир Каримански:
Около 5.5 млрд. лв. е установено.
– За да бъдем реалисти, Сметната палата има нужда от малко по-задълбочена банкова експертиза – в детайли, да знае какво става в банките. Защото аз съм бил свидетел от страна на търговските банки, че когато дойдат дори хора от „Банков надзор“ на БНБ, много често екипите на търговските банки трябваше да ги обучават. Тоест – на този тип институции понякога им липсва тази експертиза, особено на Сметната палата. Това обаче в никакъв случай не означава, че кредитните досиета на КТБ не липсват. Аз не искам да кажа такова нещо. Ако тези кредитни досиета са на място, за мен по-интересно би било какво става с обезпеченията.
То там имаше и някакви финансови активи…
– Да, говоря общо – какви са обезпеченията и къде са те? Дали някой ги е отнесъл някъде, или са на сигурно – в прокуратурата? Това липсва като информация в общественото пространство. Да, досиетата може да са редовни, но ако са без обезпечения, какво правим тогава? Отписването е ясно – то може да бъде факт.
Говорите за законодателни промени, но знаете ли, че конфликтът на интереси, който засяга председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, КТБ и синдиците на КТБ, изобщо не е урегулиран в действащата нормативна уредба?
– Наистина в момента не е регулиран.
Защото нямало такъв текст в закона.
– Като има такъв пропуск – дори председателят на Фонда за гарантиране на влоговете да е декларирал конфликт на интереси – нищо не може да се направи. Аз много често апелирах към колегите от „Демократична България“ и от „Продължаваме промяната“ всеки детайл да бъде обсъждан внимателно. А в парламента казваха, че искам едва ли не да възпрепятствам законодателния процес. Не, не исках. Исках да бъде задълбочено обсъдено всяко едно нещо, всеки един детайл, защото подобни дупки и неясноти пораждат въпросителни, макар и всичко да е законно.
Още една любопитна и болезнена… яма. Става въпрос за одита на НАП, където са изчезнали едни 10 млрд. лв. под формата на отписани фирмени задължения.
– Да, така е – и то само за последните години. Това е в проверката до 2013 г. или до 2019 г., не знам кой период беше, но си спомням, че имаше такива сериозни отписвания. Това прилича много на сега.
На всичкото отгоре човекът, който тогава е отговарял за това – Бойко Атанасов, след това е избран за председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Най-вероятно като оценка за добре свършената му работа.
– Тук ще направя подобна аналогия, ако позволите. През 1996 г., когато паричната политика на Централната банка се беше сраснала с фискалната политика и фалираха близо 16 банки в България, от гледна точка на фиска имахме министър-председател, който след това – за награда – стана подуправител на Централната банка. След фалита на толкова банки! Това напомня на 2014 г., когато имахме един фалит и тогавашният министър на финансите сега е подуправител на БНБ.
Това е също много интересен трансфер – как си го обяснявате?
– Обяснявам си го с това, че нищо не се променя откъм политиците.
А може би нещо трябва да се промени вътре в самата банка?
– Ето, аз предлагам да се промени конституирането на БНБ – то да влезе в основния закон. Мандатът да бъде тесен мандат, т.е. с определена цел, с определен времеви хоризонт и с конкретно определени задачи. И тогава вече, ако искаме, регулаторът може да го отделим от Централната банка. Така, както е Германия.
Ако бъде отделен, няма ли да стане по-лесен за политически контрол?
– Отделянето на регулацията на банковия сектор и на финансовите институции трябва да бъде в един регулатор, т.е. тогава и КФН няма да съществува по днешния начин. Ще бъде направено по примера на Германия. Институцията се казва BaFin (Bankenaufsicht – банков надзор – бел. ред.), тя регулира всички онези кредитни и финансови институции и това регулиране става чрез ясно дефиниран мандат. Изборът на управителното тяло става на квотен принцип – независими членове, заинтересованите страни и така нататък.
Много упреци бяха отправени както за бездействието на БНБ по казуса КТБ, така и за спасяването на една друга банка, когато беше направено точно онова, което не беше направено за КТБ. Да не цитирам имена, че има закон.
– Имаше двоен стандарт, нека го кажем така.
Последно, преди да завършим, нека отново да се върнем – от една страна на бюджетната комисия в парламента, а от друга – на смисъла от съществуването на Сметната палата. Той е безспорен, но от друга страна бившият й председател Цветан Цветков даде пример, че през последните няколко години те са изпратили в парламента най-малко 200 доклада, а депутатите от бюджетната комисия са разгледали само… два!
– Точно така беше. Дори аз се опитах да вкарам един доклад, но заместник-председателите гласуваха, че няма време и че не е толкова приоритетно този доклад да бъде разгледан. Аз ще допълня г-н Цветков – имаме и още 11 целеви доклади, поставени от Народното събрание, т.е. те са възложени от Народното събрание, но нито един от тях не е разгледан в зала пленарна зала.
Чудесно!
– Какъв е смисълът тогава от съществуването на Сметната палата? Според мен тя трябва да прави само едно нещо – щом установи дадена констатация, трябва да се извадят ефектите чрез наложен времеви хоризонт. Тоест – кога констатациите на Сметната палата ще бъдат отразени в съответното законодателство, ако засягат нормативни актове, или ще бъдат изпълнени от изпълнителната власт. Това е крайно необходимо и сега ще ви дам пример с обратен знак. Сметната палата няколко пъти констатира нередности по бюджета. Една от тях е, че нито едно от последните правителства не е внесло отчети, които да бъдат приети от Министерския съвет и от Народното събрание. Е, до ден днешен това не е направено. Вие си спомняте – в бюджета за 2022 г. аз умишлено вкарах член в закона, с който задължаваме Министерството на финансите и Министерския съвет на всеки три месеца да предоставят отчет пред Народното събрание. Познайте дали редовното правителство на Петков предостави такива официални отчети, които да бъдат разгледани?
Тъй като Вие познавате отлично европейските практики и дори направихте тази аналогия между начина на функциониране на БНБ и европейските централни банки, как са конституирани там институциите като нашия Фонд за гарантиране на влоговете? Със същата конструкция ли са?
– Не е точно същата.
Защото тук има някакво изискване за наличности от 1% от общите гарантирани спестявания…
– То е по-сложно.
А в момента се оказва, че след изплащането на тези 3.7 млрд. лева на гарантираните влогове в КТБ, във Фонда имало някъде около милиард и половина. Тоест – ако днес стане нещо с една или две банки, всички ще пият по една студена вода, защо няма как да им бъдат изплатени парите.
– Дано да не става.
Дано да не става, казваме... Но нали този Фонд съществува заради презумпцията, че може да възникне някакъв такъв инцидент?
– Вижте, неслучайно в Европа все още се обсъжда промяна на Директивата за гарантиране на влоговете. И по-скоро – търсенето на задълбочена връзка между фондовете за гарантиране на влоговете и институциите, които са отговорни за преструктуриране на банките. А в момента в България какво става? В „Емисионно“ сме сложили така наречената дирекция, която отговаря за преструктуриране на банките. Защо тя е в „Емисионно“ – нито аз мога да кажа, нито някой е в състояние да го обоснове. Тази дирекция трябва много плътно да работи с Фонда и когато всеки я тегли в различна посока (или поне не е ясно кой в каква посока я тегли), а участие има и Министерството на финансите… Всъщност, стигнахме отново до въпроса дали цялостното фискално взаимоотношение между Министерството на финансите и Централната банка е много ОК , или…? Ключовата дума е независимост. И, когато открием и „произведем“ здравата спойка между тази дирекция и Фонда за гарантиране на влоговете, ще намерим и отговорите на въпросите, които ми задавате сега.
Значи оставяме една отворена вратичка – за продължение?
– Да, това трябва да се следи.
