Четири дни след проведените спорни президентски избори в Габон, военните са овладели властта. Ако военният преврат в бившата френска колония е успешен, той ще е девети пореден за района под Сахара за последните три години, осъществен само месец след събитията в Нигер. Причините за военните преврати в тази част на Африка са боледуващите икономики и слабото управление, предизвикващи недоволство сред населението и (най-вече в Западна Африка) ширещо се насилие на екстремистки групи.
Офицери от армията са се появили в държавната телевизия на Габон, за да обявят, че са анулирали резултатите от вота на 26 август и са разпуснали държавните институции, предават „Би Би Си“ и агенция „Франс прес“. Президентът Али Бонго пък се опита да удържи продължилата вече 56 години „семейна“ хватка върху властта в избори, определени от опозицията като мошенически.
Деноминираните в щатски долари облигации на Габон с падежи през юни 2025-а и ноември 2031-а са били най-губещи сред книжата на развиващите се пазари на 30 август. Сериозен ценови срив са регистрирали и акциите на френската миннодобивна група Eramet, на производителя на суров петрол и природен газ Maurel&Prom и регистрирано на борсата поделение на TotalEnergies – всичките с бизнес в централноафриканската страна, по време на борсовата си сесия в Париж.
Политическото положение в Габон е по-различно: в държавата няма атаки на джихадисти или ширеща се несигурност. Но десетилетното управление на фамилия Бонго попадна под сериозни критики през последните години – военните направиха неуспешен опит за преврат през 2019-а – месеци след като президентът Бонго получи удар, който го извади от активното управление за почти година.
Бившата колониална сила Франция поддържа силни връзки с Габон въпреки ширещите се тревоги за демокрацията и спазването на човешките права. Френският президент Еманюел Макрон посети Бонго през март, което политически наблюдатели определиха като демонстрация на подкрепа за него. Всъщност, именно френската подкрепа за управляващите фамилии, диктатори или доживотни президенти в региона в името на стабилността отдавна е източник на възмущение в бившите колонии на французите и подхранва антифренски настроения, използвани от организаторите на превратите.
Действията на военните будят безпокойство за потенциална „зараза от преврати“ в Африка и засилва натиска върху регионалните организации, включително и върху Африканската икономическа общност, да възстанови гражданското управление в Нигер. Макрон предупреди на 28 август, че ако блокът не възстанови демокрацията, „всички президенти от региона са повече или по-малко наясно за съдбата, която ги очаква“.
Габон е един от най-дребните членове на ОПЕК и помпа дневно по около 200 хил. барела суров петрол. Държавата е богата на черно злато и на залежи от манган, то те по никакъв начин не са подобрили жизнения стандарт на населението- Около една трета от общо 2.2 млн. габонци живет под прага на бедност, по данни на Световната банка.
Бонго, чието местонахождение не е известно, е избран за първи път за президент през 2009-а – четири месеца след смъртта на баща си Омар Бонго, който управляваше от 1967-а. Той си осигури втори седемгодишен мандат на изборите през 2016-а, последвани от насилие и грабежи.
Военните са взели властта часове след като на 30 август Бонго е бил обявен за победител за трети пореден манта от последния вот със спечелени 64.3% от гласовете, информира „Франс прес“. Което е породило опасения от повторение на вълненията, а американското посолство в столицата Либревил е предупредило за „вероятност от протести в Габон преди и след“ вота. Външното министерство на Великобритания пък е посъветвало гражданите си в африканската държава да си стоят в къщи. Дипломатическите служби следят внимателно развоя на събитията, за да вземат подходящи мерки при необходимост.
Бонго се кандидатира за трети президентски мандат месеци след като конституцията на страната бе променена да позволи избора на държавен глава само с един кръг. Новата система задължава също гласоподавателите да изберат предпочитания лидер и законодатели от същата партия.
