Калпавата ни транспортна система взе нови жертви – дете и 57-годишният шофьор, който го прегази и впоследствие беше убит от роднините на жертвата. В страната има близо 200 населени места, през които минават основни направления с тежкотоварен транзитен трафик. Жителите им от десетилетия трудно пресичат улицата, понякога „посрещат“ камиони в спалните и кухните си, но обходни пътища все няма и няма. Представете си, че гледате телевизия в хола си и изведнъж – досущ като в холивудски екшън с Джейсън Стейтъм – стената пада и срещу вас се облещват фарове на камион…
Във вторник (29 август) Бургаската окръжна прокуратура задържа за 72 часа мъж по обвинение, че умишлено е причинил смъртта на шофьора, прегазил детето на пътя в село Прилеп. По време на разследването е установено, че престъплението е извършено с нож, с който е нанесен удар в областта на левия прасец на жертвата. Предстои да бъде внесено искане за налагане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. След смъртта на шофьора са арестувани общо седем души, но
четирима от тях са разпитани само като свидетели
и са освободени.
От прокуратурата казаха, че са проведени разпити на множество свидетели и са назначени съответните експертизи. Междувременно стана известно, че три семейства са празнували в селото, когато едно от децата изскача внезапно на пътя и попада под гумите на камиона.
Извън моралната страна, че саморазправата няма място сред цивилизовани хора, както и че роднините са взели правосъдието в свои ръце, защото не вярват на институциите,
основната вина е на всички партийци и експерти,
минали през властта за последните 50-60 години. От десетилетия те неглижират пътната безопасност и с лека ръка допускат минаването на ТИР-ове и тежка селскостопанска техника през гъсто населени места. Без изобщо да им пука, че замърсяват и въздуха, а не само застрашават живота на хората.
Виждала съм в квартала на Своге – „Дренов“, как, когато пренасочат тежките камиони през Искърското дефиле, е
почти невъзможно да се пресече улицата.
Пешеходни пътеки има, но спирането на тях е екзотика.
Миналата година регионалното министерство имаше идея да се поставят пътни знаци в малките населени места, които да забранят преминаването на тежкотоварен трафик заради зачестили инциденти с камиони, които излизат от пътя и се врязват в къщи. Тази идея умря в зародиш, защото ако тежкотоварните автомобили не преминават през населените места, за да няма да има инциденти с тях, те просто няма откъде да минат.
Проблемът е, че транспортната ни система е така проектирана преди десетилетия, че
всички пътища да преминават през центъра
на населените места, с малки изключения.
Глупаво решение, с много тежки последствия. Така се стига до абсурдната ситуация, че ако се забрани да се влиза в 200 населени места, трафикът се блокира. Да не говорим, че често камионите се движат със скорост над допустимата за движение в населено място и рядко са санкционирани за това.
Само преди седмица
трактор се вряза в къща в село Чоба, Пловдивско,
и отнесе стена. За щастие шофьорът е невредим, няма и пострадали. Истинско чудо е, че по това време по тротоара не са преминавали хора.
Прочетох коментари в интернет, че родителите на убитото в село Прилеп дете носят вина, защото са го оставили без надзор, докато са празнували. Дори да е така, в правилника за движение ясно и точно е посочено, че трябва да се пазят децата на пътя. Виждала към как дете, което родител води за ръка, се отскубва и изтичва на платното. Има и вероятност
убитото дете да се е появило внезапно на пътя
и шофьорът да не е имал каквото и да било време, за да реагира. При всички положения има компетентни органи, които ще разберат какво се е случило.
Най-страшното е, че не се вижда решение на тази ситуация. Транспортната ни система
няма да стане по-малко окаяна и по-безопасна.
Ще се пошуми в медиите, ще се забрави, докато някой друг случай не влезе в новините. Да не говорим и за правната дефиниция на убийството на пътя – „смърт вследствие на пътно-транспортно произшествие“!
Убийството на пътя е убийство като всяко друго, поне резултатът е еднакъв. Докато продължаваме да щадим убийците на пътя, винаги ще има риск от саморазправа. Реакцията на роднините, убили шофьора, разбира се, е не по-малко осъдителна.
