Засилване на националния механизъм за ефективна съдебна защита срещу издадена Европейска заповед за разследване (ЕЗР) предвиждат обявени от правосъдното министерство за обществено обсъждане промени в едноименния закон, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Целта е съобразяване на националното законодателство с две решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановени по преюдициални запитвания на закрития вече Специализиран наказателен съд. за тълкуване на Директива 2014/418ЕС относно ЕЗР по наказателноправни въпроси.
Въведеният с Директивата принцип задължава държавите членки да гарантират, че за процесуални-следствените действия, посочени в издадена ЕЗР, се прилагат правни средства за защита, които са най-малкото равностойни на предвидените при сходен национален случай. Засегнатите лица следва да имат възможност да оспорват пред съд в издаващата държава основанията за ЕЗР, законосъобразността и необходимостта от извършваните действия, както и да искат обезщетение при неспазване на тези изисквания.
Предвид дефицитите на националния закон едното от Решенията на СЕС не позволява използването на ЕЗР като инструмент на международно сътрудничество за събиране на доказателства, когато те се намират на територията на друга държава членка. „Съдът на практика поставя под въпрос изобщо възможността български съдебни органи да издават ЕЗР за изпълнение на посочените в нея действия по разследване, а неговото решение позволява тълкуване, според което признаването и изпълнението на вече издадените, но неизпълнени ЕЗР, следва да бъде отказано от изпълняващата държава членка“, посочено е в мотивите към проектозакона.
Съгласно тълкуването по другото Решение на СЕС пък когато прокурорът съгласно националното право не е компетентен да разпорежда процесуално-следствено действие за събиране на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, той не би могъл да се счита за издаващ орган по смисъла на Директивата. Резултатът е отново блокиране на процедурата, като изпълняващият орган следва да върне ЕЗР, защото признаването й от него не може да замести изискванията, приложими в издаващата държава.
Въз основа на тези Решения на СЕС става ясно, че ред за обжалване на материалноправните основания за издаването на ЕЗР не е предвиден както едноименния закон, така и в Наказателно-процесуалния кодекс. В производствата по признаване и изпълнение на издадена в друга държава ЕЗР пък е предвидена възможност за обжалване, но не са посочени лицата които разполагат с право на жалба, основанията за това и реда за уведомяването им за постановения акт.
Не е предвиден и ред за обжалване пред съд на законността на разпоредените и изпълнени действия по разследване, включително относно тяхната необходимост и пропорционалност, когато с тях се засягат лични и имуществени права на трети лица в наказателния процес. Засегнатите не могат да търсят и обезщетение за причинените им от незаконно разпореденото действие по събиране на доказателства, тъй като тези вреди са извън обхвата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
С предложените изменения се разграничават ясно хиротезите на издаване на ЕЗР с цел обезпечаване на вещи като доказателства по наказателно производство и с цел конфискация. Посочена е изрично компетентността на съда в определени хипотези да издава или да дава разрешение за издаване на ЕЗР в досъдебното производство. Предвидена е възможност административните органи по Закона за административните нарушения и наказания също да издават ЕЗР, която да бъде потвърдена от съда.
Въвежда се процесуален ред за обжалване на основанията за издаване на ЕЗР, като предвиденият 14-дневен срок от датата на узнаване на съответното действие по разследване е съобразен с вероятността то да бъде извършено в отсъствие на засегнатото лице, както възможността да организира защитата си. Регламентира се и процесуален ред за обжалване актовете за признаване и приемане на ЕЗР, като са предвидени по-кратки срокове с цел баланс между обществения и личния интереси.
Същевременно с цел прецизиране на обхвата навсякъде в Закона за ЕЗР терминът „действия по разследването и други процесуални действия“ е заменен с „действия по разследване и съдебни следствени действия“. Причината е, че някои възможни по реда на НПК процесуални действия, като например връчване на книжа, призоваване, обмен на информация, са извън обхвата на Закона за ЕЗР, който урежда единствено действията по разследване в досъдебното производство и съдебните следствени действия по събиране на доказателства в съдебното.
