Войната между управляващото ротационно мнозинство и президента Румен Радев се прехвърли на тихия фронт. След като вътрешният министър Калин Стоянов миналата седмица изпрати мотивирано искане до президентството, с което изисква смяна на главния секретар на МВР Петър Тодоров, президентът отказа.
Стоянов беше обяснил в искането си, че има различия с Тодоров за това как трябва да бъде координирана и осигурена работата в министерството. Освен това той заяви, че главният секретар на МВР е отговорен за липсата на организация и контрол върху дейности в МВР, което е в пряка връзка с настъпилата смърт на шестима полицейски служители на министерството, при изпълнение на служебните им задължения, в рамките на изключително кратък период от време.
В интерес на истината ще припомним, че през ноември Тодоров си подаде оставката заради смъртта на полицай по време на гонка с шофьор, превозващ мигранти. Тогава той заяви, че оставката не е проблем, но е проблем липсата на законодателни промени, които да защитят колегите му в подобни ситуации. „Наистина е назрял моментът законодателната власт да си каже думата“, каза тогава Тодоров.
Оставката му бе отхвърлена от президента и така Тодоров остана на поста си. До идването на правителството на Денков-Габриел, което му поиска главата.
Ясно е, че управляващите не можеха да разчитат на Тодоров, който упражняваше контрол върху работата на шефовете на областните дирекции на МВР в страната. А идат местни избори и контролът става някак по-специфичен.
Очевидно е, че в случая президентът игра на инат. Областните директори могат да бъдат сменени – както и започна да се случва- и тогава главният секретар ще не ще трябваше да работи с тях. Макар и трудно, както се изрази вътрешния министър. Ще продължим да работим трудно с главния секретар Петър Тодоров, заяви Стоянов.
Въобще в тази ситуация подобна съвместна работа в редиците на МВР е трудно, направо невъзможна. Най-вече заради това, че политиката взима връх над професионализма. Назначението на вътрешния министър си е чисто политическо, каквото всъщност е и назначението на главния секретар, въпреки че по закон това е фигурата на професионалист №1 в министерството. Назначението на Тодоров е дело на служебния МВР-шеф Бойко Рашков, с чиято практика настоящето ръководство на министерството, пък и на самото правителство, не иска да има нищо общо. И на всичко отгоре изборът на Рашков е бетониран с указ на враг №1 на настоящото управление Румен Радев.
Да не забравяме, че главния секретар – чийто избор и да е – държи ръка върху цялата оперативна информация в министерството. Включително и чувствителната информация, придобита със спецсредства по искане на МВР – тоест на главния секретар, който ги разписва…
Няма спор, трудно е. Като при семейна двойка след седмата година, в която всеки ревнува и следи другия. Повечето семейства обаче съществуват в деликатно равновесие, защото знаят, че ако се дебнат, ще се хванат.
В МВР обаче не е така. И естествено последва развод, след като Тодоров си подаде оставката…
