Престъпни схеми за източване на Здравната каса, надути цени за медицински услуги и лисата на кадри лишават българите от качествено здравеопазване. За злоупотребите в системата се говори от години, но резултати почти няма – стотици хиляди хора не са здравоосигурени, държавата плаща по-малко от бизнеса за здравни вноски, а Касата се източва чрез фалшиви прегледи на починали хора.
Няма нищо нередно шефовете на болниците да получават високи заплати, така е в целия свят, предвид отговорността, която носят. Но у нас това пак са с главата надолу.
Тази седмица стана ясно, че едни и същи директори на държавни и частни болници, които се финансират с публични средства, получават космически доходи на година –
между 800 000 и 1.5 млн. лева.
Това стана ясно от публикуваните имотни декларации за 2022 г. на заемащите висши публични длъжности. За частните болници, ако не получават държавно финансиране, нищо не можем да кажем. Но те получават, а за формирането на заплатите им липсва каквато и да е схема, както е при останалите, които работим на заплата.
Другата новина от седмицата, която клати доверието в здравеопазването, е
разкритата от прокуратурата в Пловдив престъпна схема,
ощетила Здравната каса с милиони левове.
Документалната измама е свързана с предоставянето на помощ за хора с увреждания. Медицински център „Медлайф“ е изготвил над 8000 протокола от прегледи на хора с увреждания, за които са изплатени 5.2 млн. лева. В хода на разследването държавното обвинение е установило, че
огромна част от пациентите нямат никакви увреждания,
а 27 от хората с издадени протоколи за преглед от лекарска комисия, са починали много преди това. Схемаджийте са взели имената на хората от база от данни с пациенти, които имат нужда от такива помощни средства.
„Беше подаден сигнал от Районна здравна инспекция – Пловдив. Незабавно предприехме действия, образувахме досъдебно производство. Разпитахме множество свидетели и се установи, че в действителност това е така. Имаме информация за 730 протокола, които са изплатени на собственика на медицинския център”, посочи наблюдаващият прокурор Димитър Пехливанов и уточни, че собственикът на медицинския център е собственик и на двете фирми, които търгуват с помощни средства. Оказва се, че двете негови фирми
са получили от Здравната каса 815 000 лв.
по протоколи, издадени от лекарски комисии, които той е назначил.
От Касата отговориха, че през април 2023 г. са изготвили доклад и са изпратили писма и сигнали до министерство на здравеопазването, във връзка с дейността на МЦ „Медлайф” и заедно с Регионална здравна инспекция са поискали проверки.Това е един от разкритите случаи, остава обаче въпросът – колко още са медицинските заведения, които
системно използват същата схема за източване
на Здравната каса? И дали случайно нашите имена не фигурират в десетина списъка за извършени операции, за които никога няма да научим?
В същото време хората, които наистина имат нужда от прегледи и лечение, не могат да си го позволят, защото някои „тарикати“ са решили да откраднат здравните ни вноски. Затова няма защо да се чудим защо
българите сме на първо място в Европа по доплащане
за здраве.
По данни на Българската стопанска камара доплащанията за здравеопазване от пациентите у нас са около 49% от общите разходи, докато в страните от Европейския съюз са не повече от 20 на сто. За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението са
над 3 млрд. лв., или 75% от общия разход за лекарства и оптика.
Оказва се, че разходите за директни плащания от пациентите за услуги, консумативи, лекарства, медицински изделия и други плащания са повече от два пъти по-високи от тези разходи в другите страни от ЕС, а ние далеч не сме най-богата страна в блока.
Друг въпрос е, че че има и голяма разлика в размера на вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея хора и вноските на бизнеса.
В бюджета за 2023 г. размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 120 лева, а за осигуряваните от държавата хора е не повече от 60 лева. При население от над 6.5 млн. души, здравно-осигурените са само 5.7 млн. души, като в това число влизат децата и пенсионерите.
По официални данни обаче
над 800 000 души, обитаващи около 4000 населени места,
нямат достъп до личен лекар.
Най-малко са джипитата в областите Кърджали и Разград, където на един специалист се падат по повече от 2500 пациенти. Да не говорим, че средната възраст на личните лекари у нас е близо 60 години, а една четвърт от тях работят и след пенсия.
Картината на родно здравеопазване е в доста мрачни краски и то не заради липса на пари. Пари има, но
само за високи директорски заплати
и за хитроучмно-крадливи схемаджии. А на пациентите не им остава нищо друго освен да си плащат и за „Добър ден“ като влязат в лекарския кабинет.
