Повече от половин век американските фермери доминират пазара за зърно и изнасят повече от която и да било друга държава, за да изхранват добитъка по света, да попълват запасите си и да произвеждат храни. През селскостопанската година, приключила на 31 август обаче Съединените щати отстъпиха короната за износ на царевица на Бразилия. И може никога или поне в близко бъдеще да не си я върнат.
През тази „жътварска“ година Америка има около 23% дял в глобалния царевичен износ – далеч под бразилските почти 32%, по данни на американското министерство на земеделието. Бразилия вероятно ще запази лидерската си роля и през сеитбената 2024-а, която започва на 1 септември. Само веднъж откакто започват да се събират данни по време на администрацията на президента Джон Кенеди американците са изпадали от първото място – за една единствена година през 2013-а заради опустошителна суша. Щатският сектор за износ на зърно никога досега не е бил на второ място за две поредни години.
Все пак, за американските фермери загубата на експортната царевична корона не е нещо ново. През миналото десетилетие те отстъпиха първенството в износа както на соя, така и на жито. Първо „изпуснаха“ соята, в износа на която като Бразилия пое водачеството през 2013-а. Година по-късно я последва пшеницата, като първоначално Европейският съюз, а след това Русия изместиха американските селски стопани на световния пазар.
Ред фактори са причина за обрата: растящите разходи и недостигът на откирити селскостопански площи, отрицателните ефекти от търговската война на бившия щатски президент Доналд Тръмп с Китай, силният долар. Съединените щати в момента държат около една трета от глобалния износ на соеви зърна – далеч след Бразилия. За пшеницата американците в момента са на пето място с едноцифрен дял от глобалния пазар.
Стабилният спад и загубата на конкурентна мощ е удар върху държавата, която отдавна смята храната за геополитическа сила. В разгара на Студената война американците използваха обилните доставки като инструмент да държат настрана социалистическия свят да разпространява идеите си в развиващите се нации и дори изпрати около една четвърт от пшеницата си на Русия след загубената реколта в началото на 70-е години на миналия век.
Прмяната не е съвсем неочаквана – от години федералното правителство увеличава употребата на отгледаната в страната царевица за производство на биоетанол. Около 40% от щатското зърно отива за захранване на местните мелници, които произвеждат етанол за транспортно гориво , въпреки че това търсене ще е в риск след като повече електрически коли се появят по пътищата. Когато мелниците не купуват, щатската зърнена реколта може също да се съхранява в големи силози или в зърнени хранилища за бъдеща употреба в очакване на по-изгодни цени.
По оценка на американски фермери и икономисти от Нациналната асоциация на фермерите, отглеждащи царевица, огромната реколта в Бразилия и по-ниският добив в Съединените щати в комбинация със слабата бразилска валута, са отредили на латиноамериканската държава челното място през този сезон. Те допълват, че е трудно да се конкурират когато през май и юни бразилската пазарна цена е била със 75 цента на бушел по-ниска отколкото американската.
Някои от предизвикателтвата пред американския зърнен сектор ще се запазят и доста след сегашната пазарна година. Съединените щати имат по-високи разходи за труд и транспорт, особено след като продължителната суша по река Мисисипи затвори основната търговска артерия за реколтата от Средния запад. Докато Бразилия осъвременява своите пристанища и инфраструктура и затваря съществуващите логистични пропуски. Освен това латиноамериканската държава със своя по-топъл климат прибира две зърнени реколти годишно вместо една, което й дава конкурентно предимство пред американците. И дори те да успеят да си върнат експиртната корона за една-две години в близко бъдеще, предвид препятствията на глобалния пазар в сравнение с Бразилия е малко вероятно да удържат първото място за продължителен период от време.
Във върховите си години Съединените щати са изнасяли 78% от годишната си житна реколта, 54% от соевото зърно и 45% от царевицата. През 2024-а тези дялове се очаква да паднат, съответно до 40%, 43% и 14 процента.
Най-едрият купувач на селскостопански суровини – Китай, предвидливо сключи споразумение за покупка на бразилско зърно през миналата година, за да намали зависимостта си от Вашингтон и да замени доставките от Украйна, орязани от нахлуването на Русия. Първата бразилска доставка на царевица по тази сделка трябва да отплава през ноември. Все пак, китайците остават сериозен купувач на американска реколта и са внасяли от Съединените щати повече соя и зърно от който и да било друг купувач поне през последните две календарни години. Милиони тонове бразилски зърнени култури обаче вече се изпращат в Китай всяка година, ато през юли страната е била водеща дестинация за бразилска царевица – 902 хил. тона срещу нула тона през същия месец на 2022-а.
Brazil “isn’t a close US ally, so Beijing feels confident it could continue to trade with Brazil, even if the relationship with the US deteriorates suddenly,” said Even Pay, an agriculture analyst at Trivium China, a policy research consultancy. Brazil also needs more of what China has to offer, like investment in infrastructure and technology, further strengthening its nascent bonds, she said. “It doesn’t look likely that the US diplomatic relationship with China will improve much in the near term, which, like it or not, will leave US agriculture at somewhat of a disadvantage.”
