За втори пореден месец през август темпът на увеличаване на депозитите в банките се забавя. Според статистиката на БНБ такова забавяне е имало и през юли. Спестяванията в кредитните институции тогава са били 120.116 млрд. лв., като са забавили годишното си увеличение до 10.8%, при 12.3% през юни. Сумата възлиза на 64.3% от брутния вътрешен продукт.
Явно трендът се обръща, но защо?
Първосигнално можем да предположим, че летните месеци предполагат плажно разточителство, поради което делът от доходите, заделяни като спестявания, е бил силно орязан.
На второ място можем да кажем, че дълго задържалите се почти нулеви лихви вече са накарали вложителите да предпочетат харченето за коли, обзавеждане, бяла и черна техника пред сигурността за утрешния ден. Все пак от дълго време най-ниската инфлация се отчита при битовата техника и мебелите.
На трето място, ниските лихви на банките улесняват представители на небанковия финансов сектор в предлагането на по-добра доходност при почти нулев риск. Което показва на все повече хора, че „белите пари за черни дни” не са свързани непременно със срочния депозит.
От гледна точка на спестяванията на бизнеса в банките пък можем да бъдат категорични, че вече се вадят спящи пари, за да бъдат инвестирани. Задава се голямо европейско финансиране и то изисква не само съучастия, но и проектна подготовка, инфраструктура, адаптация към нови технологии и машини.
Как реагират банките?
Кредитните институции нямат никакво намерение да се разделят с евтиния си ресурс. Напротив, независимо, че пращят от ликвидност, в последно време се наблюдава пълзящо покачване на лихвите по привлечените средства. Засега то е само при някои банки, с минимални пунктове в процентите, но възходящият тренд изглежда като траен.
По последнни данни на БНБ средната лихва, по която са се откривали срочни депозити от домакинства в лева през юни, е била 0.70%, а тази в евро 1.25 процента. За година нарастването на средния лихвен процент по депозити в лева е с 0.6 процентни пункта (от 0.10% на 0.70%), а по тези в евро с 1.11 процентни пункта (от 0.14% на 1.25%). Факторите, обуславящи покачването, трябва да търнсим в повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка и отражението му у нас.
Някои кредитни институции в страната заложиха на доста по-високи лихви, но само при дългосрочните депозити. Докато лихвите по традиционните български депозити – тези до 3 месеца, стоят заковани.
Статистика на moitepari показва, че при някои банки дългосрочните депозити със срок от 3 години все още предлагат лихви в диапазона от 1.25 до 3.00 процента. Най-изгодните лихви при 12-месечните депозити се движат между 0.80 и 1.70%, а при 24-месечните варират от 1.00 до 2.47 процента.
Прави впечатление обаче, че, съдейки по данните от средата на август, битката за евтин ресурс се води изцяло от по-малките банки.
