Няма да има лимит в направленията, които личните лекари ще издават на диспансеризираните пациенти за специалист. Личните лекари няма да са длъжни да оповестяват на видно място личните си GSM-номера, но ще трябва да има посочен телефон за връзка на лекарската практика.
Това са част от новите промени в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 година, който днес подписаха в сградата на здравното министерство – домакинът – проф. Хинко Хинков, д-р Иван Маджаров- председателят на Българския лекарски съюз и Станимир Михайлов – управителят на Националната здравноосигурителна каса.
От Българския лекарски съюз посочиха на сайта си, че подписването е факт след цяла година интензивни преговори, проведени с различни ръководства на Националната здравноосигурителна каса.
Министърът изрази надежда това подписване за тригодишен период да бъде последно, защото има намерение да предложи законови промени с цел рамковите договори да се приемат всяка година, както е било преди време. Аргументът му е, че това трябва да стане във връзка с приемането на държавния бюджет, което става всяка година.
От своя страна председателят на Българския лекарски съюз – Иван Маджаров обяви, че подкрепя инициативата на министъра да се премине към едногодишен рамков договор, защото тригодишното споразумение замразява системата за три години. Той добави и че се надява догодина да бъде договорено значително повишение на цените на клиничните пътеки.
Управителят на НЗОК Станимир Михайлов обърна внимание, че за него това е първият рамков договор и той е положил усилия за водене на диалог с отделните страни.
Сред новите моменти в текстовата част на проекта на Националния рамков договор за 2023-2025 освен отпадането на лимитите за направления са и санкциите за лекарите – те няма да се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка.
Друга новост в текстовата част на новия договор е болниците да могат да „прехвърлят“ до 10 процента от леглата си от една клиника в друга от същия тип. Приемащ лекар в болница вече ще може да бъде и без специалност.
В Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. се поставя акцент върху извънболничната помощ, където има сериозен ръст на цените. Средното увеличение за първичната извънболнична помощ (ПИМП) е 24%, а в специализираната извънболнична помощ (СИМП) – 22 процента.
Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лв. или с 6 лева по-скъп, а вторичният нараства с 2 лв. и вече ще бъде 15 лева. Новата цена на първичния преглед при педиатър ще е 42 лева. Ръст с 5 лева ще има и на прегледите по диспансерно наблюдение и вторичните прегледи по майчино здравеопазване.
Всички медицински дейности в ПИМП и СИМП през годината ще бъдат преизчислени по новите цени. От 1 септември влиза в сила увеличението в медико-диагностичните дейности. Средният му размер е 14%, като например в образната диагностика и клиничната патология нарастването е с 20 процента. От Българския лекарски съюз припомнят, че през септември 2022 г. медико-диагностичните дейности също бяха увеличени средно с 18 процента.
В Болнична помощ цените остават без промяна. Те бяха увеличени през 2022 година на два пъти – средно с 25% през месец април и още с 8% за всички клинични пътеки през септември. През изминалите три тримесечия е изплащана надлимитна дейност в размер на 120 млн. лева и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на бюджета за болнична помощ, обясняват от Българския лекарски съюз.
Предстои Националният рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. да бъде публикуван в Държавен вестник.
