Представителството на Европейската комисия в България започва от днес кампанията „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“. Целта й е да предостави ясна, достъпна и практична информация за процеса на въвеждане на еврото у нас и как той ще се отрази на ежедневието на българските граждани.
Кампанията ще представи десет видеоклипове по ключови теми, свързани с новите пари. Сред тях: процесът на замяната на лева с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и реалните факти зад най-често срещаните митове за общата европейска валута.
Подробности са публикувани на интернет страницата на Представителството на ЕК в България, както и на неговата страница във Фейсбук.
Информационните видеоклипове ще бъдат разпространявани и в съкратени версии с жестомимичен превод.
Присъединяване на България към еврозоната: какво предстои?
Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието „възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 година“. Предишната целева дата – януари 2024-та – бе отложена. Макар да няма нормативно изискване, досега всички държави са влизали в еврозоната от началото на календарната година поради практически съображения като улесняване на осчетоводяването, данъчното облагане и т.н.
Преди да приеме еврото България трябва да е направила необходимите законови промени за лесен преход към единната валута. Необходим е специален закон за приемането на еврото, в който да са разписани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, срокове, в които левът и еврото паралелно ще са официална валута и т.н. Налагат се също множество промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), както и да осигурят безпроблемното преминаване на банковата и платежната система към еврото. Работата по всички тези промени е в ход: част от проектите са вече готови и се консултират с ЕЦБ.
Другата важна стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави чрез т. нар. конвергентни доклади на ЕЦБ и Европейската комисия. Такъв доклад се изготвя най-малко веднъж на две години, а според графика следващият ще бъде през юни 2024-та. Чрез конвергентните доклади двете институции преценяват доколко всички страни членки, които не ползват еврото, покриват конкретните икономически изисквания (т.нар. Маастрихтски критерии), както и доколко законодателството им е приведено в съответствие с това на еврозоната. Ако дотогава българският парламент е приел нужните закони, основното предизвикателство за страната се очертава да бъде отговорът на изискването за инфлация. След евентуално положително становище от ЕК и ЕЦБ, пътят към еврото би бил практически открит, като формално се минава и през препоръка от ЕК и решение на правителствата на държавите членки в Съвета на ЕС.
