Китайски кредитори са предоставили милиарди долари на руски банки след като западните институции ограничиха или закриха дейността си в Русия през първата година от разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна. Осъществените операции от четири от най-едрите китайски банки са част от усилията на Пекин да наложи юана като алтернативна на щатския долар гобална валута.
Китайските вложения в руския банков сектор са нараснали четворно през 14-е месеца до края на март, показват последните данни, анализирани за „Файненшъл таймс“ от Киевското училище по икономика. Кредиторите са заели мястото на западните банки, които са под засиления натиск на регулаторите и на политиците от собствените си държави да се изтеглят от Русия в условията на наложените международни сакнции, затрудняващи руския им бизнес. „Индустриалната и търговска банка на Китай“, „Банката на Китай“, „Китайската строителна банка“ и „Селскостопанската банка на Китай“ са увеличили размера на общата си руска експозиция от 2.2 на 9.7 млрд. щ. долара през 14-е месеца до края на март, по данни на „Банк России“, като 8.8 млрд. долара от тях са средства на първите два китайски кредитора. През същия период австрийската „Райфайзен банк“ е увеличила активите си в Русия с над 40% – от 20.5 на 29.2 щ. долара. Австрийската институция твърди, че търси начини да напусне Русия и че е редуцирала до 25.5 млрд. долара активите си в страната от март насам.
Операциите на китайските банки са част от пренасоването на руснаците към китайския юан вместо към щатския долар и към еврото като резервни валути. Това, по оценка на анализаторите от киевската институция, показва, че санкциите работят.
Ръстът на търговията, извършвана в юани, е показател за икономическия завой на Москва към Пекин: търговският обмен между двете държави е скочил до рекордните 185 млрд. долара през миналата година. Преди руската инвазия през 2022-а над 60% от руските плащания за изнесените от нея стоки са били в долари и евро, които руските власти вече определят като „токсични валути“, и под 1% в китайски юани. Западните парични единици днес имат под 50% участие в експортните руски сделки, а делът на китайския юан е нараснал до 16%, по данни на „Банк России“.
„Райфайзен“ е една от няколкото западни банки, запазваща значително присъствие в Русия след като доста западни кредитори напуснаха страната и продадоха руския си бизнес. Въведените от Кремъл реформи през миналото лято обаче затрудняват до максимум чуждестранните компании да продават руските си поделения. В началото на септември руският заместник министър на финансите Алексей Моисеев потвърди позицията на правителството да се противопоставя на продажбите на чуждестранните банки. Междувременно, печалбите на руския бизнес на „Райфайзен“ са се увеличили с 9.6% през първото полугодие – до 867 млн. евро, а австрийският кредитор е повишил с 200 млн. евро възнагражденията на руския си персонал.
Европейската централна банка засилва натиска си върху „Райфайзен“ да напусне Русия. Австрийците пък уверяват, че търсят начини да продадат или да свият дейността си в страната и че спазват стриктно местните и международните закони и регулации.
Като цяло, делът на руските банкови активи, които са собственост на чуждестранни кредитори, е намалял от 6.2 на 4.9 процента през 14-е месеца до края на март.
Четирите водещи китайски банки са отказали официален коментар на информацията, изнесена в репортажа.
