През септември Представителството на Европейската комисия в България ще проведе инициативата на Европейската комисия „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“. Целта е чрез практична информация да се запознаят българите с процеса на въвеждане на единната валута в нашата страна и как той ще се отрази на ежедневието ни. Кампанията включва десет видеоклипове по ключови теми, свързани с новите пари. Сред тях: процесът на замяната на лева с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и реалните факти зад най-често срещаните митове за еврото.
На страницата във Фейсбук на Представителството на ЕК могат да се проследят всички новини от кампанията, както и информационните видеоклипове.
Добрата информираност в динамичната икономическа среда у нас е много важна за успешния преход от лев към евро.
Информационните видеоклипове от кампанията „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“ ще бъдат разпространявани и в съкратени версии с жестомимичен превод.
Факти и данни за еврозоната
Еврозоната е паричен съюз на държавите членки на Европейския съюз, приели еврото като своя официална валута. Формалният ѝ старт е 1 януари 1999 г., когато е създадено самото евро. В началото то е паралелна и само виртуална валута на 11 държави, а през 2002 г. се превръща в истинска валута с банкноти и монети, които заменят марките, франковете, лирите, гулдените и останалите национални валути. От тогава Европейският съюз премина през няколко разширявания и днес в еврозоната влизат 20 от 27-те държави членки с общо население 347 млн. души. Символичният праг от 350 млн. души ще бъде преминат след като към еврозоната се присъедини България. Страната ни е в процедура по присъединяване и се стреми да стане част от еврозоната през януари 2025 година.
Всъщност влиянието на еврото и неговата употреба далеч надскачат границите на еврозоната. Еврото е втората по значимост валута в световната търговия и финансови потоци след американския долар. Ползва се широко и в държавите членки на ЕС, които са извън еврозоната, а също и в други страни, в които значителен дял от сделките с имоти, заемите и др. се котират в евро. Множество валути по света, включително и българският лев, са „вързани за“ или „прикрепени към“ еврото.
Приемането на единната европейска валута е ангажимент, който всяка държава поема при влизането си в Европейския съюз. Единствено Дания има специално договорено изключение да запази валутата си, като датската крона все пак остава тясно свързана с еврото и е част от валутния механизъм ERM II. Въвеждането на единната европейска валута може да стане едва когато съответната държава е готова и отговаря на определени икономически критерии.
Краен срок за приемането на еврото не е предвиден.
