Полската злота е напът да регистрира най-дълбокия си седмичен спад от нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022-а. Валутата е загубила над 3% от пазарната си оценка към еврото от началото на седмицата. И въпреки лекия си подем на 8 септември, пазарните настроения са песимистични след като централната банка на страната оряза основната лихва с цели 75 базови пункта на 6 септември. Анализаторите разкритикуваха председателя на “Народови банк Полски” Адам Глапински за размера на лихвеното понижение и го запитаха дали то не е направено по политически причини само месец преди очакваните силно оспорвани общи избори в Полша. Подемът на злотата на 8 септември пък събуди подозрения за евентуални правителствени интервенции.
По време на пресконференция на 7 септември Глапински се похвали, че страната е извоювала победа над високата инфлация и цитира данни за ценовия ръст, които банката не публикува, като ключов мотив за свалянето на лихвите. Той отказа да коментира дали низходящия лихвен цикъл ще продължи до края на годината, но не изключи нито един сценарий – надолу или нагоре.
Акциите на полските компании също пострадаха от лихвеното движение: основният борсов индекс WIG20 загуби почти 6% през седмицата и е с един от най-слабите резултати сред базовите индекси в глобален мащаб през този месец.
По оценка на члена на банковия паричен комитет Людвик Котечки, решението на “Народови банк Полски” да намали лихвените проценти със 75 базови пункта до 6% за основната лихва, е било “грешка”, която може да създаде “сериозен проблем” за авторитета на паричните власти. Неговата колежка Йоанна Тирович пък споделя, че “няма индикации” инфлацията в Полша да е под контрол.
Негативната реакция на лихвеното понижение повишава вероятността полските лихви да останат по-високи от първоначалните очаквания, коментират икономисти на “Голдмън Сакс груп”.
Глапински отрича всякакви “медийни спекулации” за политически мотиви зад лихвеното решение. Той посочва, че централната банка ще изчака да види ефекта от него преди да предприеме по-нататъшни лихвени маневри и уверява, че лихвената редукция се базира на икономически фундаментални показатели. Той очаква септемврийската инфлация да е малко над 8.5% годишно (при 10.1% през август) и че тя ще продължи да се понижава и през следващото тримесечие. Дори неговите предвиждания да се сбъднат, не е ясно кога инфлационното равнище ще падне до целевите 2.5 процента.
Основният опозиционен лидер Доналд Туск осъди орязването на лихвите като рисков ход и каза, че Глапински се е включил в предизборната кампания на управляваща партия “Право и справедливост”, която подкрепя. Председателят на “Народови банк Полски” пък се защити с мотива, че икономистите на чуждестранните банки са предубедени в критиките си за решението му, защото лихвената редукция ще нанесе удар върху “богатите” и ще облагодетелства 95% от поляците.
Задграничните анализатори обаче са убедени, че 73-годишният Глапински тласка Полша в опасна територия. И че вместо да “подслади” предстоящите избори, ще предизвика турбуленции на финансовите пазари. Мнозинството от тях допускат, че банковият шеф приканва пазарните играчи да “скъсят” злотата и да я отслабят докато централната банка не интервенира в нейна защита.
“Народови банк Полски” започна да качва лихвите през октомври 2021-а, часове след като премиерът Матеуш Моравецки обяви, че очаква “подходящ” отговор на инфлацията, която описа като “тревожна”. И тогава Глапински също каза, че ще изчака да види въздействието от повишението, след което продължи възходящата лихвена серия и през септември 2022-а качи базовата лихва до най-високата стойност за последните две десетилетия – 6.75 процента.