Да откраднеш демокрация. Ето я посоката, в която с тръгваме с днешния ни събеседник – г-жа Румяна Дечева, правозащитник и експерт по изборни правила и практики, бивш председател и заместник-председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия.
За да фокусираме върху обществения интерес и да го дефинираме, ние най-напред трябва да разгледаме пораженията, нанесени през онази „Хартиена нощ“ от едни определени народни представители. Изброяваме ги набързо – реабилитиране на хартиената бюлетина, премахването на Район „Чужбина“, увеличаване състава на ЦИК от 15 на 25 човека – нещо, срещу което Вие винаги сте възразявали, видеонаблюдението и т.н. Да сумираме тези поражения и да видим как можем да защитим обществения интерес през краткото време, което ни остава до местните избори през есента.
– Един прекрасен въпрос, но ако отговорим на всички детайли в него, сигурно изборите вече ще са минали.
Да, малко дълъг стана.
– Така че да направим бърз, ясен и конкретен анализ на ситуацията – къде сме и какво можем да направим! Всички неща, които изброихте, наистина ни се случиха и то в условията на най-ниската политическа култура в историята не само на Европейския съюз, но и на европейския континент. А и не само, защото на всички континенти има държави с по-висока политическа култура от нашата. Споменавам този факт, но нямам намерението да задълбавам в темата.
Вие имаме много богата практика на всички континенти, така че имате прекрасна база за сравнение.
– Така е. Оказва се, че в много от държавите, които ние с пренебрежение наричаме бананови републики и те наистина са такива, хората все пак успяват – общувайки помежду си – да намерят къде е общностния интерес. За разлика от тях обаче ние все още не можем да открием онова, което ни събира и ни дава възможност да вървим заедно. Нищо, че докато вървим заедно, всеки от нас си е различен на тема политика, на тема култура, на тема…
Вижте първа част от интервюто с Румяна Дечева:
В крайна сметка излиза така, че ние не тачим особено много демокрацията, след като оставяме да се търкаля по улици, институции, коридори и затъмнени помещения.
– И нощно време да се взимат решения, за които не би трябвало дори да се сещаме. Позволете ми тук да отворя една много малка скоба: има международни институции, в които – и това го заявявам с гордост – ние сме на първите редици. Член основател сме на Европейската организация за сигурност и сътрудничество, член сме на ООН, работим тясно с Венецианската комисия и винаги, когато сме поискали, сме изпращали за становище проекти за изменения на изборното законодателство. Онова, което ни липсва, е спазването на основни прости правила. През май 2024 г. в ЕС ще има избори за Европейски парламент и затова от месец май 2023 г. никой не говори за промени на изборното законодателство. Защото това е единствената общоприемлива международна практика…
Една година санитарен период, през който не се пипа абсолютно нищо.
– Да, нищо не се пипа, за да може всички участници – граждани, кандидат-депутати и политически партии – да се готвят по съществуващите предвидими правила.
То има и едно правило, че изборно законодателство се променя за през избори.Тоест – ако сега променим кодекса на тема местни избори, измененията няма да важат за сега, а за следващия вот, когато и да е той.
– Това беше практика в Гърция, от която те в момента отстъпват, но остава практика в Швеция. Да, държави, които са усетили опасността от промените на законодателството в навечерието на изборите или в зависимост от изборните резултати, просто не го правят. За разлика от нас, които след два месеца отиваме на избори, но ще сменяме състава на Централната избирателна комисия. Нещо, което много лесно може да стане, особено ако времето между първия и втория тур стане две седмици, за да се нагласят машините. И това щеше да е прекалено уважителна причина, ако много политически сили не се бяха събрали и не бяха решили, че искат да се променят съвършено различни неща. Така че се връщаме на политическата култура. Кое е неизбежното, което трябва да се промени в Изборния кодекс и което да гарантира честността и прозрачността на гласуването? И кое – от рода на хартиената бюлетина – не е е неизбежно, не е наложително и не е основателно, но хора ще се опитат да го направят, за да извлекат ползи.
Тоест – обитателите на политическата система пускат една мъгла, за да размият едрото и никой да не разбере защо правим или защо не правим нещо?
– По традиция и така могат да бъдат формулирани нещата.
Вие имате една много хубава теза по този повод, според която политическите партии играят подривна роля срещу политическата система.
– Така е. Моментният интерес е в изборите – като една малка битка, в която всички се хвърлят да защитават моментните си интереси. Без да се замислят, че по този начин секат и кастрят онова голямо дърво, което представлява обществото с институциите. След това обаче всички са много изненадани на ниското обществено доверие, с което се ползват държавните институции.
Тук обаче същественият и актуален въпрос е какво можем в оставащите седмици до изборите на 29 октомври? Има ли някакви шансове да бъдат направени някакви промени в полза на здравия разум? Особено, след като от ГЕРБ заявиха, че са готови и Изборния кодекс да ремонтират, само и само „сглобката“ да стане!
– И още по-конкретно – дори да махнат хартиената бюлетина.
Сега обаче тази тема изпадна някак от публичното пространство, никой не я коментира…
– И не би трябвало да се коментира, защото времето е прекалено малко. Спокойно обаче можеха да не подкопават доверието в машините по такъв начин – без събиране и анализиране на данни, без изследвания, без обективно проучване на общественото мнение, без оценка на това, което сме постигнали като общество от използването на машините. Просто едни политически сили в пленарна зала в среднощни доби решиха да подкопаят доверието в машините, да върнат хартията и… така.
Една от най-популярните мантри тогава беше, че тези машини били произведени във Венецуела – „Машините на Мадуро“ ги наричаха. А другата широко разпространена мантра беше, че цяла Западна Европа им била обърнала гръб и почти никъде не се практикувал машинен вот.
– Така, така. В Белгия, например, се използват постоянно 26 000 машини на същата фирма и те никога не са създавали каквито и да било проблеми.
Това е двойно повече от машините, които ние имаме.
– Двойно повече е. В САЩ обаче машините предизвикаха подобно негативно – всичко заради фалшиви новини, разбира се – фирмата производител…
Същата, което е произвела и нашите машини, нали?
– Точно същата фирма. Тя осъди по едно от делата клеветниците и спечели страшно много пари, много повече от продажбата на машините. Заради нанесени имиджови щети не на фирмата, а за имиджови щети към почтеността на изборния кодекс. тъй като хората, които се занимават с избори – все едно дали са фирми доставчици или подизпълнители – работят с един морален кодекс: каквото и да се прави, то се прави така, че все повече граждани да имат доверие в изборния процес, все повече избиратели да участват в изборите, да мотивира повече граждани да имат по-високо доверие, да мотивират все повече граждани да участват в изборите и когото и да изберат, той да представлява в по-пълна степен избирателите и обществения интерес.
И в САЩ лъжата се практикува като навсякъде по света, но има крайна непоносимост към нея. Навремето Никсън за какво подаде оставка като президент? Защото излъга, а не защото е подслушвал незаконно.
– Точно така!
Това беше квинтесенцията на аферата „Уотъргейт“. Връщаме се по нашите георгафски ширини. С едно уточнение – Вие казвате, че нашите машини са произведени от фирмата, произвеждала машини за Белгия и САЩ. А същият тип машини ли са тук и там, или са различни?
– Щатите има машини от абсолютно същия тип като нашите. А резултатите от пълната проверка са категорични – проблемът не е в машините, те си работят нормално. Става дума за подкопаване на доверието и последното дело, което беше преди няма и 10 дни, отново беше спечелено от фирмата произмводител. И пак на същото основание – не бива да се поставя под съмнение почтеността на изборния процес. Всичко може и трябва да бъде проверявано, но не бива да се говори в публичното пространство, особено от политически лидери, по начин, подкопаващ доверието в изборния процес.
Тук, в Студио „БАНКЕРЪ“, един от сериозните експерти в изборните правила и практики – г-н Цветозар Томов, тогава идеята за машинно гласуване още не беше прокарана, препоръча да използваме сканиращи устройства. Тоест – не устройства за гласуване, а такива, които поемат, обработват и обобщават попълнените хартиени бюлетини. Какво мислите Вие по този въпрос?
– Преди 10 години, когато се мислеше как технологиите да ни спасят от контролирания вот, това беше едно от възможните решения. На мен обаче ми се струва, че и в началото, и сега прилагаме машините все едно че влизаме в супермаркет – днес ми се яде пастичка, малко сирене и червено вино. Без да има достатъчен анализ и без предварително допитване. В онези времена, тези скенери се използваха в една единствена държава и към тях нямаше особен интерес. Притеснителното обаче не е кой, къде и каква технология прилагат, а че при нас всяка нова технология се предлага без предварителна оценка на резултатите, постигнати с предишните технологии. Тоест – без да сме анализирали какви са недостатъците им и без да имаме представа колко от проблемите на старите технологии могат да бъдат решени с въвеждането на новите технологии. И се получава едно абсолютно неразбираемо за експертите – не само у нас, но и по света – противопоставяне на технологии. Никой никъде по света не си позволява да противопоставя технологии. Никой никъде не използва машини и хартиени бюлетини в една секция. Защото това противопоставяне е недопустимо. След онова, което направиха преди една година политическите лидери – днес те отново са в пленарната зала на Народното събрание – аз подозирам, че още години наред ще имаме… Прокуратурата също е крайно време да се намеси и да каже „Какъв е тоя Мадуро и какво прави в нашия изборен процес? Хайде да видим кой го вкара тоя Мадуро…“, след което да стане ясно, че няма никакъв Мадуро. Това обаче също не се случи. Следствието, ДАНС… Трябваше да се разтърси Централната избирателна комисия, но и това не се случи. Ето защо пораженията, които от десет месеца „висят“ над нас, ще продължат да си висят. Колкото една лъжа по-дълго битува в общественото пространство, толкова по-дълго време е необходимо за опровергаването й. А възможностите все така си ги има – секции с хартия, предварително гласуване с хартия – всеки който иска, без предварителни списъци, без активна регистрация… Има и се практикуват най-различни варианти, но никой за нищо не пита експертите.
Всъщност, смесеното гласуване – и с хартия, и с машини – ли намирате за най-тежкото поражение от „Хартиената нощ“? Защото напоследък пак взеха да ни обръщат сериозно внимание, че на местния вот – за разлика от президентските и парламентарните избори – има няколко вида гласувания и заради тази комбинация щял да настъпи някакъв невиждан хаос.
– Всъщност, мачкането на общественото доверие в целия процес е най-пагубното. Те тогава докараха и това видеонаблюдение, чрез което да наблюдават хората, които същите тези партии са изпратили в избирателните секции. И отново се връщам на политическата култура. Като общество ние имаме пълния капацитет да участваме в този процес и да решим проблемите така, че да излезем от процеса с доверие в резултатите. Днес все още не е късно. Имаме цялото необходимо време. Правителството може да направи всичко необходимо да вярваме, въпреки промяната – за мен напълно необяснима – на главния секретар на МВР отново само два месеца преди изборите.
То има промяна и на Правната комисия в парламента, която не беше в рамките на планираното от участниците в т. нар. сглобка. Изведнъж промяна и то без възражения.
– Като нищо месец преди изборите също може да се окаже, че „нещо“ много спешно трябва да бъде сменено. Дано не се случи. Но смяната на директора на ГРАО, на главния секретар на МВР… Всъщност, това са хора, които през последните изборни цикли гарантираха почтеността на процеса в онези части, които са в техните ресори. Аз не казвам, че новите хора ще правят нещо съвсем друго. Но когато такива хора се отстраняват, ние – като общество – трябва да знаем защо това се случва. Някой трябва да се изправи пред нас и да каже ясно: „Този човек или е подправял списъци, или нещо не е дописал, или неправомерно е отнел или дал право…“ Ние това не го чуваме, ние имаме просто промени. До неотдавна, когато се случи нещо неправомерно, тези сигнали отиват в една специална съвместна работна група, съставена от представители на МВР и прокуратурата. Ние, като общество бяхме защитени, че когато аз видя как някой гласува пред мен, без изобщо мястото му да е в тази секция и това населено място, аз имам един телефон, на който аз мога да се обадя и да съобщя какво съм видяла. Независимо от това в кой край на страната съм. На последните избори тази работна група не не беше активна, т.е. не заработи, а днес националният телефон го няма. Така че има различни неща, за които времето на местните избори е подходящо и достатъчно. На първо място – трябва да ни бъде казано защо са направени промените, за да се успокоят онези, които наблюдават процеса. След това – да ни се каже как ще бъде организиран процеса, за да можем да участваме.