В периода от 4 до 10 септември в София се проведе „Алея на книгата“. По този повод разговаряме с Десислава Алексиева – председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга”, в която членуват над 130 издателства, които издават около 90% от книгите, които излизат България. Иначе издателствата в страната ни са над 8 000, според регистъра в Националния статистически институт, който е на база данните на Националната библиотека.
За да станеш член на Асоциация „Българска книга“ трябва да имаш регистрация по ДДС, шест издадени книги – с ISBN от Националната библиотека, препоръки от друг член на Асоциацията и заявление – декларация, че ще спазваш устава й и общите условията на организацията, които включват и това, че няма да продаваш никаква литература, забранена от закона.
Госпожо Алексиева, имахте ли усещане, че тази „Алея на книгата“ беше по-различна от предишните?
– С всяка измината алея интересът към каузата ни „Грамотност“ видимо нараства. И това е видимо и по официалните лица, и по разговорите, които се провеждат. Няма как една „Алея на книгата“ да не е по-различна, когато една от българските книги е получила наградата за международен „Букър“ (става въпрос за „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел). Така че това е една различна „Алея на книгата“ в по-положителен аспект – все повече хора се интересуват от книгите и това е изключително радостно.
Каква е основната ви задача, когато провеждате „Алея на книгата“, да покажете най-новите си заглавия или да дадете възможност на читателите да купят по-евтини книги?
– Не това е смисълът на всички събития, които правим – смисълът е книгите да отидат при хората – там, където са те. В основните пешеходни зони – там, където има човекопоток. В ежедневието си хората не се срещат с книгите, защото не могат да излязат от рутината си и да отидат до книжарницата. Заради това смисълът на „Алея на книгата“ е книгите да отидат при хората и така да повишим нивото на четене и грамотност.
Може ли да споделите как се отрази намаляването на данъка ДДС, което беше въведено във връзка с пандемията?
– От началото на 2023 година ставката на ДДС върху книгите остана 9% и ние твърдим с голяма доза увереност, че самият факт на нейното въвеждане в тази кризисна ситуация, защото тъй като кризата в книгоиздаването не е преставала, направи така, че да няма колеги, които да се наложи да затворят врати и да прекратят дейността си. Ето защо мога категорично да заявя, че намалената ставка на ДДС запази разнообразието на книги в България.
Може ли да кажете, че тя е повишила заплащането на преводачите, на редакторите?
– Да. Ние много пъти сме го казвали – възнаграждението на авторите и на преводачите се формира върху коричната цена без ДДС, така че когато ставката на ДДС е по-малка, автоматично основата, върху която се изчислява авторският хонорар е по-висока и съответно авторите получават по-добро възнаграждение за труда си.
Накратко – намалената ставка на ДДС не е въведена, за да се намали цената на книгата, на която я купува клиентът?
– За коричната цена на книгата има много фактори. Сред тях са цената на самата хартия, за която знаем, че след кризите – COVID-19 и войната в Украйна – се повиши многократно, в някои случаи скокът бе 150 процента. Цената на печата също се увеличи изключително много – отново поради цената на консумативите.
Освен това виждате какво се случва – инфлацията беше доста сериозна – особено в първата половина на годината и колегите издатели трябваше да компенсират служителите си с по-големи възнаграждения и това всичко влиза в коричната цена на книгата, така че нямаше как да я направим по-евтина. Но в интерес на истината, ако ставката от 9% ДДС за книгите не бе запазена, то това автоматично щеше да доведе до повишаване на цените им. Така че реално намаленият ДДС върху книгата помогна за запазването на коричната й цена.
Разкажете повече за инициативата „София – световна столица на книгата на ЮНЕСКО“?
– Това е инициатива, която е в партньорство между Асоциация „Българска книга“, Столична община, Министерството на културата и всички организации, които в София се занимават с литература и книги. Това е инициатива, за която се кандидатства и чиято подготовка тече доста дълго време и изискванията са изключително строги. Изключително важно е да имаме връзка с другите световни столици на книгата. Това е титла, която се дава за определено време, но след това създадената мрежа остава и могат да се правят обмени на събития и така да се обогатява културният календар на града, който е обявен за световна столица на книгата.
През коя година предстои София да стане световна столица на книгата?
– Предстои кандидатстване, което отнема време. Хоризонтът, с който работим, е след 2026 година.
Какъв бюджет трябва да се предвиди?
– Засега има проектен екип, който свързва всички партньори и който на първо място определя дейностен и стратегически план, за да може събитията, които ще се провеждат в рамките на инициативата „Световна столица на книгата“ да имат дълготраен ефект и устойчивост. На по-късен етап ще стане въпрос и за финансовата страна, но така или иначе всяка инвестиция в образование или грамотност има четирикратна възвръщаемост в икономиката и това е изключително важно да се знае и помни.
Последното проучване на „Алфа Рисърч“ през 2021 г. за четенето на книги какви изводи ви накара да си направите?
– Както винаги във всяко едно подобно проучване има и положителни, има и отрицателни тенденции. За нас притеснителното е, че все повече българи не четат, което виждаме в резултата, че 38% от анкетираните не са прочели нито една книга през последната година и този процент се увеличава стабилно през изследваните периоди.
Като положителна тенденция можем да отчетем факта, че интересът към българските автори и книги се е увеличил почти двойно. И ако преди години български автори много трудно пробиваха и много трудно се налагаха нови имена, в момента наблюдаваме съвсем друга тенденция.
При проучването на читателските навици включено ли е четенето на Kidle?
– Да, но противно на схващането, че българите четат много електронни книги, се оказва се, че това не е така. По наши изчисления процентът на четящите електронни книги е изключително малък. Делът на електронните книги спрямо продажбите на всички книги е под 1 процент. Тук има нещо, което не можем да не споменем – предвид дебатите по повод Авторското право, трябва да обърнем внимание, че голяма част от съдържанието, което се чете на електронни четци, не е с уредени авторски права, а е пиратско. Ние знаем за сайтове, които веднага след излизането на книгата, я разпространяват в 40 000 тираж – т.е. книгата има 40 000 тегления и това е в ущърб на авторите и на всички техни помощници, които са положили усилия книгата да излезе на бългаския пазар – преводачи, редактори, коректори, илюстратори, издатели.
Това не може ли да се поправи, като се направи платен достъп до заглавието?
– В действителност има платен достъп до електронната версия на тези книги, но е много по-лесно те да се свалят безплатно.
Какво би ви помогнало в борбата с този тип интелектуални кражби?
– Трябва да има промени в авторското право, които да защитават книгите от незаконното разпространение, каквото представлява пиратството в дигиталната среда. За целта има европейска директива, но България все още не е хармонизирала законодателството си спрямо нея. Ние настояваме за промяна, която включва да се блокира достъпът до сайтовете, които разпространяват подобно „пиратско“ съдържание. Това е изключително важно за нас и нашите автори и доста бързо ще уреди проблема с крадени съдържания.
Къде е мястото на РЕПРО БГ във вашата битка срещу пиратството на книги?
– РЕПРО БГ защитават правата, но най-вече при репрографското съдържание, което се отнася до ксерокопираните издания. На база на изследването на „Алфа Рисърч“ от 2021 г. ние знаем, че основно книгите, които се копират, са учебници и това не е изненада за никого.
Какво предлагате във връзка с тази практика?
– В момента работим с Министерството на културата за намираме на устойчиво решение, тече обществено обсъждане, събират се различни становища по въпроса какъв да бъде законовият механизъм, по който тези права да се уредят. Всички заинтересовани лица се обединяват около идеята да се правят отчисленията от вносителите на репрографска техника – тоест на копирните машини.
Такава мярка е била предвидена в Закона за авторското право, но след като не се е изпълнява, е била отменена, нали?
– Да. Но ние смятаме, че тя трябва да се върне.
Какво е отношението ви към въвеждането на изкуствения интелект?
– Ние всички тепърва ще ставаме свидетели какво ще се случи с изкуствения интелект, но видяхте какво стана в Холивуд със стачката на сценаристите. Водещи сценаристи и писатели заявиха, че техните текстове не би трябвало да служат за обучаване на машините, тъй като това представлява кражба на интелектуална собственост.
Ние тепърва ще видим какво ще се случи с творческия сектор след въвеждането на изкуствения интелект, особено при книгите, тъй като те не са само текст, но и илюстрация. Рискът е ИИ да не замени илюстратора, но, ако това стане, ще е отново на база на труда на същите тези художници, защото техните образи и рисунки са в основата на огромната база данни, от която черпи изкуственият интелект. Тази опасност съществува не само при илюстраторите, разбира се, но и при всички творчески професии.
Тепърва предстои да видим последствията от ИИ, защото той поставя въпроси по отношение спазването на авторското право. Ние се питаме – кой е авторът на рисунките, създадени с ИИ и кой е авторът на текстовете, появили се с негова помощ.
Носител ли е ИИ на права върху текста и ако цитираме подобно произведение, какво трябва да бъде цитирането му?
– Въпросите са много сериозни и те би следвало да бъдат обект на един много сериозен обществен дебат.
Но не трябва ли да се даде някакъв категоричен отговор, преди злоупотребите, които бъдат извършени, не станат необратими?
– Ние, някак-си, сме от поколението, което помни законите на роботиката и по някакъв начин знае, че ИИ, колкото и да се развива, неговата база остава човешкият интелект. Иначе да – разбира се – всички водещи творчески индустрии в света вече дават категоричен отпор. Нека изброим индустриите, които ще бъдат изключително тежко засегнати. Това са гейминг индустрията, която е също творческа индустрия, книгоиздаването, производството на филми, киното, музиката.
Вие имате една етична харта – не мислите ли да впишете в нея подобни неща, свързани от риска на използване на изкуствения интелект?
– Всички тези неща се включват и в Устава, и в етичната ни харта. в момента това, което ние правим, са становища, съвместно с федерацията на европейските издатели относно изкуствения интелект и необходимостта от неговата регулация. За радост ние сме членове на ЕС и можем да се ползваме от огромния му ресурс във вид на експерти и експертиза в тази област.
