„Растеж на българската икономика от 1.9% през второто тримесечие. Важно е да растем, когато много икономики са в стагнация!”, хвали се депутатът Мартин Димитров.
Нека дорисуваме картината. Икономиката на еврозоната, закъдето сме тръгнали, нарасна през второто тримесечие с едва 0.1% спрямо предишните три месеца, когато също нарасна с 0.1% при първоначална оценка на Евростат за повишение с 0.3 на сто. Икономиката в целия Европейския съюз пък стагнира на тримесечна база, след като през първите три месеца на 2023-та нарасна с 0.2 на сто. В същото време БВП на България се повиши с 0.4 процента.
От друга страна, спрямо година по-рано брутният вътрешен продукт на еврозоната се е повишил през второто тримесечие с 0.5%, а на ЕС – с 0.4 процента. А този на България със споменатите от Димитров 1.9 на сто.
Според бившия главен дилър на УниКредит Булбанк и два мандата председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Бисер Манолов обаче, за да очертаем цялата картина на развитието си, трябва да погледнем и други ключови показатели.
Например за първото полугодие на годината статистиката отчита 1.8 млрд лева чуждестранни инвестиции. В тази сума е включена и реинвестираната печалба на българските банки с чужди акционери, както и на големи предприятия с външни акционери у нас. Но това е изкривяване на реалната картина с чуждестранните инвестиции и по-скоро ситуацията е твърде неприятна, т.е почти липсват такива, твърди експертът.
„Казвал съм го много пъти, че при паричен съвет трябва размерът на бюджетния дефицит да бъде равен на размера на чуждестранните инвестиции на годишна база. Това е условието, което е важно за устойчивост на системата на публични финанси в дългосрочен план”, уточнява Манолов.
Ръст на преките чуждестранни инвестиции с близо 10%, отчете и Българската народна банка. Само че в Румъния те са около 25%, а в Чехия и Унгария над 30 процента.
През последните години общият дял на инвестициите у нас спадна под 20 процента от БВП, изоставайки от средните нива на инвестициите в страните от Централна и Източна Европа и ЕС, отбелязват от Българската стопанска камара.
По-бързо натрупване на капитал може да се постигне чрез премахване на бариерите пред частните инвестиции и подобряване на качеството и ефективността на публичните инвестиции. Липсата на инфраструктура, индустриални паркове и държавен ангажимент на високо ниво се оказват сред основните причини чуждестранните компании да заобикалят нашата страна.
„Това, което чуждите компании не могат да разберат, е защо когато си строят фабрика те трябва да вложат от техния капитал в чужда инфраструктура. Те не могат да се съгласят да платят за канал за газ и всякаква инфраструктура, която е извън пределите на техния имот. Те по-скоро са склонните да платят по-висока такса за разрешение за строеж. Това не е бягство от плащане на пари, но не биха се съгласили да правят нещо, което е роля на държавата“, обяснява Георги Киров, партньор и директор „Капиталови пазари“ в компания за инвестиционно управление.
Според Петър Йовчев, преподавател по компютърен инженеринг в Техническия университет в София, бюджетният дефицит не се покрива от чуждите инвестиции по никакъв начин , понеже тези пари не влизат в бюджета – нито валутния баланс се оправя с тях, както и между валутен баланс и бюджетен дефицит също няма връзка.
В същото време се наблюдава бягство на български капитали зад граница.
По данни на БНБ за миналата година имаме такъв износ в размер на 10 млрд. евро. Което е рекорд и се случва, защото условията, които се предоставят у нас, не са изгодни за инвеститорите, казва за „Банкеръ” проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, бивш подуправител на БНБ.
Той е пресметнал, че за периода 2010-2020 г. нетният приток на чуждестранен капитал в страната ни е 13 млрд. евро, а съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. евро, т.е. близо три пъти повече.
