Либерализацията на енергийния пазар ускорява бавно и с много неизвестни. Кабинетът внесе в Народното събрание дългоочаквания проект за промени в Закона за енергетиката, с които България да отговори на натиска от Брюксел за съобразяване на вътрешната си правна система с актуалните изисквания на общностното право.
Законопроектът въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. Част от предложените изменения и допълнения са свързани и с изпълнение на Реформа „Либерализация на пазара на електроенергия” и Реформа „Разработване на дефиниция и критерии за „енергийна бедност” от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Разпоредбите на Директивата трябваше
да намерят място в националното ни законодателство до края на 2020 г.,
но засега това наше задължение изпълнено само частично.
Процесът по пълното и точното им транспониране беше форсиран с изпращането през април отстрана на Европейската комисия на мотивирано становище по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз. При наличието на редовно правителство време за отлагане вече няма. А голямата въпросителна – след решаването на проблема с цената на тока за битовите потребители поне за следващите три години – вече звучи така: “А ролята на регулацията?”
Законопроект предвижда
пълна либерализация на пазара на едро до края на 2023 г.
при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до края на 2026 година.
Прекратява се ролята на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар.
Крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, ще са задължени да снабдяват битовите клиенти, а те вече няма да са задължени да сменят своя доставчик.
Насърчават се крайните “битови” снабдители
да купуват част от нужната им енергия от нискоемисионни източници
на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи публична подкрепа. Тя е под формата на финансови гаранции или разлики, с оглед на
хеджиране на риска и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на електрическа енергия на битовите потребители, каквато защита те ползват и в момента.
Същевременно нови споразумения за закупуване на електрическа енергия или други подобни споразумения със същия или еквивалентен предмет или ефект, включително допълнителни споразумения за продължаване срока на действащи договори, не могат да се сключват с производителите, които са се възползвали от такива споразумения, и тези производители не могат да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството на електрическа енергия от въглища.
По време на преходния период
крайните снабдители ще доставят на битовите си клиенти
“стока” по регулирани цени. Като общо правило е предвидена възможност за компенсирането им за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 година.
Допълнително, регулираните цени за бита се определят на равнище, на което може да възникне ефективна ценова конкуренция, и се утвърждават въз основа на икономически обосновани разходи на крайните снабдители за закупуване на електрическата енергия и надценка.
“Либерализацията на пазара на дребно на електрическа енергия е съобразена изцяло с Решение на Народното събрание от 11 ноември 2022 г., според което битовите крайни клиенти на електрическа енергия остават на регулиран пазар до 31 декември 2025 г., след което се осигурява постепенно пълно дерегулиране на цените на дребно за домакинствата, успоредно с пълната възможност за смяна на доставчика.
Законопроектът транспонира и разпоредби на Директива (ЕС) 2019/944, свързани с новите участници на пазара на електрическа енергия – граждански енергийни общности, активни клиенти и агрегатори. Също така се допълват
мерки за защита на потребителите на енергийни услуги
чрез възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталиран интелигентен измервателен уред. Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за „енергийна бедност” за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на попадащите в обхвата на дефиницията домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност”, мотивират се вносителите.
Във връзка с подготвяните промени, Българският енергиен и минен форум предупреди в свой анализ за рисковете при въвеждането им и
настоя за усилена подготовка в преходния период
до пълната либерализация на пазара.
Отрасловата организация посочи, че според решението на Парламента от 11 ноември 2022 г., домакинствата ще останат на един вид нов регулиран пазар и КЕВР ще определя цената им до 2026 година.
Според промените обаче крайните снабдители или търговци, които снабдяват битови клиенти и малки и средни предприятия, ще закупуват до 60% от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики.
“Това фактически означава, че
държавата ще гарантира „регулирана“ цена на електроенергията
(което не означава непременно „ниска“) на търговците в диапазона до 60%, от общите количества енергия, а останалите те трябва да намират на свободния пазар от различни производители, където цената е по-висока.
В това обстоятелство се корени един от основните рискове на неопределеност на пазара, защото дори в рамките на тези „регулирани“ 60% търговците от своя страна трябва да формират микс от различни производители и КЕВР вече няма да може да определя таван на цената.
Основната пазарна тежест и функциониране на механизма на покриването на разликите между пазарните и регулираните цени и този ще се поеме от фонд “Сигурност на електроенергийната система”, който – дълбоко убедени сме –
този път няма да има достатъчен капацитет
за една толкова сложна и мащабна кампания за компенсиране на индивидуалните разходи на няколко милиона физически лица”, се казва в анализа.
Отправени бяха предложения ефективният старт на процеса на либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители да бъде отложен с 2-3 години, както предвижда законопроектът, но подготвителните дейности и разработката на необходимите нормативни документи и комуникационната стратегия трябва да стартират незабавно.
Друго предложение е
задължително провеждане на пазарни многовариантни тестове
на поведението на цените на електроенергията при различни обеми и цени на предлаганата на борсата електроенергия от различните производители, при различни дялове на участие в микса.
Предложено беше в Енергийната стратегия на страната да бъдат планирани нови политики и заложени нови инвестиционни приоритети за смекчаване на шока от прехода.
С първи приоритет трябва да бъде реализиране на политики за успокояване и регулиране на инвестиционния бум в областта на фотоволтаичните проекти и ускорено изграждане на интелигентни електрически разпределителни мрежи.
Друг съвет е ръководните фактори на предстоящата реформа да проучат опита на други страни в ЕС, които са претърпели сериозни икономически и социални сътресения при провеждането му.
