Сглобката е постигнала съгласие за ударен законодателен труд
Преди няколко дни Кирил Петков направи впечатляващ анонс, като уведоми обществеността, че сглобката е постигнала съгласие за ударен законодателен труд до местните избори. Ако отчетем факта, че парламентът ще прекъсне временно работа най-късно седмица преди вота на 29 октомври, това означава, че управляващото мнозинство трябва да приеме 13 закона за 17 работни дни.
Дори да допуснем добавянето на няколко извънредни заседания, очертава се невероятен римейк на приказката за храбрия шивач, който повалял „седем с един удар“. За някои този херкулесовски депутатски подвиг може да изглежда похвален, но истината е, че дори той да се случи, ще пати цялото българско общество (с много малки изключения).
Преди всичко,
това намерение изглежда нереалистично
по силата на огромния обем работа и значителното „чисто техническо“ време, необходими за извършването на нормалното законотворчество. Тук изразът „чисто техническо“ акцентира върху допускането, че законодателният процес няма да бъде затрудняван от проблеми, свързани с качеството на законопроектите, нито ще се натъкне на политически спънки (противоречия в управляващото мнозинство или енергична съпротива на опозицията). В нашия случай това допускане е нереалистично, но по този въпрос – по-нататък.
Нека припомним технологията.
Всеки законопроект трябва да бъде приет и внесен в Народното събрание от Министерския съвет (поне в дадения случай), след това разпределен и обсъден по правило поне в две, а в редица случаи и в повече парламентарни комисии. После идва обсъждане и гласуване на първо четене. По-нататък се дава срок за внасяне на конкретни предложения по текстовете, който може да бъде ограничаван, но не до безкрайност. Следва отново обсъждане и гласуване текст по текст в комисиите, накрая второ четене – дебати и гласуване в пленарна зала. И така – 13 пъти за максимум 21 работни дни на Народното събрание. Дори при минимална сложност и непротиворечивост на регулираната материя, гарантирано високо правно-техническо качество на проектите и гладко протичане на парламентарния процес, подобна задача всъщност би отнела поне една сесия.
Но реалното положение е много по-сложно. Правителството не е приело всички изброени законопроекти, а
по правило най-сложните остават за накрая.
По редица от тях има сериозни противоречия в управляващото мнозинство, макар засега те да се прикриват, да не говорим за засегнатите частни и публични интереси и съответните политически лостове, които неизбежно ще бъдат задействани. Да припомним, че съпротивата на една единствена компания блокира в продължение на два предходни парламента приемането на промените в Закона за застраховането, въпреки изискванията на Плана за възстановяване и устойчивост. А в дадения случай става дума за много по-широк спектър от засегнати интереси.
Нека подчертаем – този законодателен юруш трябва да се случи в навечерието на твърде важни избори, когато всеки проблем се експонира и експлоатира, а партиите внимават да не отблъснат и без това оределите си избиратели. Тук никакви алабализми за спецификата на местния вот няма да помогнат.
Така преминаваме към
политическите пречки и противоречия.
Опозицията в Народното събрание няма да седи смирено, а ще се възползва от всяка възможност да удря по „сглобката“, подчертавайки реални и преувеличени вредни последици от приеманите закони. А част от законопроектите предполагат наистина тънко балансирани и все пак достатъчно непопулярни решения с гарантиран (най-малко) краткосрочен негативен ефект за широки обществени слоеве.
Именно тук е причината поне част от парламентарните сили да искат работата на Народното събрание да се прекрати колкото е възможно по-рано. Сега никой не иска да се ангажира с предложението, но само след дни, когато жегата в пленарната зала нарасне, това ще се случи. Времето за изпълнение на законодателната програма ще се свие и бодрите заявки на Петков ще се срутят като пясъчни кули – не 13, а 3 от обещаните закони няма да могат да приемат.
Но политическите проблеми не се изчерпват с посоченото по-горе. Независимо от уж постигнатото съгласие, определени среди в ПП/ДБ се опитват да пробутват и други законодателни проекти, предимно свързани с политическата атака срещу президента и намерението да се ограничат със закон неговите (най-вече кадрови) правомощия. В това отношение буквално всеки ден се пръкват екстравагантни и направо налудни предложения, като последната идея за обединяването на всички служби за сигурност в една структура.
Подобни набези постоянно ще дават основание
на държавния глава да поддържа острите критики срещу управлението, напомняйки за неговото порочно зачатие и користни кроежи, осветени в прословутите среднощни записи.
Впрочем тук му е мястото да зададем въпроса какво се случва с „великото конституционно клъцни-срежи“, което всъщност бе един от благовидните предлози за сглобяването на „некоалицията“? Промените в Конституцията не бяха споменати от Петков сред законодателните приоритети до изборите, което означава още едно обещание на трупчета. Това е съвсем логично, като се има предвид, че пунктовете в проекта, по които изчезва съгласието на партньорите, растат със скоростта на падащо домино. И то преди да е започнала реална дискусия.
Отделен, но може би най-важен въпрос е какви ще са последиците от очертаващия се ударен парламентарен труд, дори той да не изпълни поставените нереалистични цели. Това Народно събрание непрекъснато произвежда законови недоразумения, дори когато работи в относително нормални условия. Редица от намеренията, изразени по повод на готвения законодателен юруш, са силно притеснителни с оглед на вероятните последици и най-вече – заради липсата на реални усилия за добросъвестна предварителна оценка на тяхното въздействие.
Порочната практика първо да се предлага,
а после да се анализират последиците, е запазена мярка на това управление. Да припомним, че революционната идея за прекратяване на дерогацията за руския петрол бе изстреляна в публичното пространство и чак след това премиерът се сети да свика Съвета по сигурността към МС, за да обсъди вероятните ефекти.
Трябва да уточним, кашите забъркват ПП/ДБ, а ГЕРБ и ДПС с нескрито удоволствие ги оставят да затъват все по-дълбоко. Може би смятат, че ще успеят да се измъкнат от отговорността за това управление. Дали така ще стане, предстои да видим.
Истината е, че в условията на днешния български парламентаризъм, колкото по-малко работи Народното събрание, толкова по-малко беди се стоварват на главата на клетия български народ.
