Глобалната икономика се подготвя за по-дълъг период на по-високи лихвени проценти, което поставя предстоящата вълна от парични решения в развития свят в центъра на “картографирането” на това плато. През следващите десетина дни ще бъдат определени кредитните цени на седем от десетте най-активно търгувани валути на глобуса, включително на щатския долар и еврото, което ще оформи картината на продължителна парична конфигурация. За някои от тези решения няма еднозначни предвиждания, но дори лихвените увеличения да останат на паузи, със сигурност ще има категорични уверения за продължаване на възходящите лихвени цикли докато инфлацията не бъде върната на целевите равнища.
Първа в списъка на банковите съвещания е Европейската централна банка, чийто Управителен съвет ще заседава ден преди откриването на новата учебна година в България.
Икономистите са поделени почти поравно относно изхода от съвещанието. паричните пазари пък оценяват на 45% шанса от десето поред лихвено повишение – до 4% за базовата лихва на еврозоната – срещу 60% през миналия месец, защото търговците отчитат поредицата от фундаментални показатели, показващи отслабване на германското стопанство. Окончателно повишение с 25 базови пункта не е отписано напълно като оптимистите предвиждат подобна стъпка до края на тази година.
Независимо от мнението на шефката на ЕЦБ Кристин Лагард и на нейните колеги, най-голямото предизвикателство ще е да бъдат убедени финансовите пазари, че европейските централни банкери са готови да поддържат парична политика на икономии колкото дълго се налага, за да охладят цените дори при спад на икономиката на блока на еврото. Те могат да се облегнат на основите, които френският представител в ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало започна да полага още през януари с твърденията, че периодът, през който лихвените проценти остават високи е “поне толкова важен” колкото и актуалното им равнище. Сега той дори втвърди тона като каза, че въпросната “продължителност е по-важна”.
Следващата сряда (20 септември) в централната роля влиза Федералният резерв.
Там официалните представители на институцията се настройват все по-оптимистично, че могат да преболят инфлацията без да нанесат сериозни поражения на националната икономика. Дълговите пазари почти не отреждат шанс за повишение на лихвените проценти на предстоящото заседание на американските парични стратези на 19 и 20 септември. Икономистите сащо са на мнение, че няма да има лихвена промяна след ясните послания на лидерите на Американската централна банка, че планират да направят лихвена пауза през този месец.
На фона на очевидните сигнали, че ценовият натиск и пазарът на труда постепенно се охлаждат, Федералният резерв не би искал да зачеркне перспективата за по-слаб растеж без рецесия като качи прекалено бързо лихвите. Прецизният изход би бил уникално, но трудно постижение и вероятно ще парира критиките, че председателят на институцията Джеръм Пауъл е реагирал твърде късно с повишението на лихвите.
Очакванията са във фокуса на вниманието на паричните стратези на 19 и 20 септември да бъдат последните икономически прогнози, които вероятно ще загатнат за още едно лихвено повишение до края на годината и ще оставят лихвите близо до върховите им стойности през цялата 2024-а, за да се гарантира, че инфлацията ще слезе до целевите 2% годишно.
“Бенк ъф Инглънд” почти сигурно ще качи основната си лихва с 25 базови пункта на 21 септември.
След 14 поредни лихвени увеличения в определения като най-агресивен от десетилетия възходящ лихвен цикъл, това увеличение вероятно ще е последното, обзалагат се икономисти. Нещо повече, вотът през идната седмица може да е на кантар, защото паричните стратези на Английската централна банка започват да се опасяват все повече от предстояща рецесия. Петима от общо деветте члена на паричния комитет отбелязаха още през миналия месец, че 5.25% са достатъчно висок лихвен процент. През миналата седмица пък банковият председател Андрю Бейли каза, че лихвите са “близо до върха на цикъла”.
Подобно на много от партньорите си, Националната банка на Швейцария е в доста по-комфортно положение.
Инфлацията в алпийската държава е под целевите 2% годишно, което не прави наложително увеличението на лихвите на съвещанието й на 21 септември. Не е ясно също колко голямо ще е желанието на официалните й представители да продължат да качват лихвените проценти, ако ЕЦБ направи пауза, предвид дългата сянка, която хвърля над региона политиката на еврозоната.
Също на 21 септември норвежката “Норгес банк” се очаква да обяви края на лихвените си увеличения с финално повишение с 25 базови пункта. Шведската “Риксбанк”, коятоще заседава успоредно с норвежките си колеги, може отново да качи кредитните разходи.
На 22 септември Япония вероятно ще поеме пътя на нормализиране на паричната политика под ръководството на новия председател на “Бенк ъф Джъпен” Казуо Уеда.
В публикувано през уикенда интервю за вестник “Йомиури” Уеда заявява, че е възможно Японската централна банка да има достатъчна информация до края на годината, за да прецени дали заплатите ще продължат да нарастват – ключов фактор за решението й да прекрати или да продължи политиката на свръхниски лихви. Тази публикация бе достатъчна да повиши котировките на йената спрямо всичките й партньори от Г-10 на 11 септември.
Изявлението на Уеда може и да не доведе до промяна на паричната посока на съвещанието на 22 септември и Япония да остане единствената страна с отрицателна лихва сред основните световни икономики.
Канада и Австралия – и двете силно зависими от износа на суровини – вече взеха септемврийските си лихвени решения и изглежда подготвят почвата за период на стабилни лихви с готовност за нови увеличения при необходимост.
Централната банка на Австралия остави без промяна – на 4.1%, базовата си лихва на 5 септември и запази нагласите си за по-строга парична политика в последното заседание, ръководено от председателя Филип Лоу.
Ден по-късно, на 6 септември, канадският му колега Тиф Маклем запази основната лихва на 5% – най-високата й стойност за последните 22 години.
И двамата ръководители признаха охлаждане на стопанствата си и предупредиха, че ценовият натиск се оказва твърде труден за ограничаване в близост до целевите параметри.
Аргументите за по-високи лихви за дълъг период от време в развитите световни икономики са, че подобна стратегия има ефект подобен на по-нататъшното увеличение на лихвените разходи и последващото им по-бързо понижение, но с по-ниски колебания за бизнеса и потребителите.
Тази политика обаче крие и рискове. Ако се направи пауза когато инфлацията е доста над целевите равнища заради погрешна преценка за по-мек преход, увеличението на лихвите трябва да се върне обратно на масата и дори да има поредица от повишения.
Например, в еврозоната очакванията не са за сценарий, който би се харесал на паричните стратези. Неотдавна потребителите повишиха инфлационните си очаквания, а предпочитаният от ЕЦБ инфлационен показател пълзи устойчиво нагоре и е 2.6% – доста над целевите 2% годишно. Членът на банковия изпълнителен борд Изабел Шнабел показа открито раздразнението си, че растящите очаквания за забавяне на икономиката вероятно са съвместими със застрахователните действия на инвеститорите срещу риска, че централните банки не са достатъчно настъпателни в борбата с инфлацията.
В Съединените щати официални представители на Федералния резерв предупреждават, че съзират възможност за засилване на икономическия растеж, който може да повиши инфлацията и подчертават, че планираната септемврийска лихвена пауза не трябва да се възприема като разхлабване на политиката.
Засега обаче централните банки изглеждат готови да се включат в хазартните залагания с мотив, че паузата, съхраняваща ръста на работните места във възходящия лихвен цикел дава най-добрите възможности за слаб цикличен растеж без инфлация.
Директорът на клона на Федералния резерв в Атланта – Рафаел Бостик – изрази надежда през миналата седмица, че американското стопанство може да продължи да се охлажда постепенно през идните шест до 18 месеца без неуправляем ръст на безработицата.