Европейската централна банка качи базовата си лихва до рекордно висока стойност на поредното официално съвещание на Управителния съвет на 14 септември и намекна, че това може да е последното лихвено увеличение след продължилата повече от година битка с упорито високата инфлация в еврозоната. Европейските централни банкери повишиха и инфлационната си прогноза, като очакванията им вече са за по-бавно охлаждане на инфлационния натиск до целевите 2% годишно през следващите две години. ЕЦБ оряза и предвижданията си за икономическия растеж на 20-членния блок на еврото. Новината буквално потопи единната европейска валута, която загуби почти един цент към щатския долар в рамките на по-малко от 30 минути.
“Въз основа на последните си оценки Управителният съвет смята, че базовите лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнища, които, ако бъдат задържани достатъчно дълго, ще имат съществен принос за навременното връщане на инфлацията на целевата й стойност”, декларира институцията в официалното си изявление след края на съвещанието. Това се очаква да стане по-бавно: новите прогнози са за 5.6% годишна инфлация през тази година, 3.2% през идната и 2.1% през 2025-а.
Увеличението на лихвените проценти с по 25 базови пункта на 14 септември е десето поред и изпрати депозитната лихва на 4% – най-високата стойност от въвеждането на евроот през 1999-а. Само преди 14 месеца тя се колебаеше до рекордно ниските минус 0.5%, което означаваше, че банките трябваше да си плащат, за да държат излишния си кеш на сигурно място в ЕЦБ.
Преди съвещанието паричните пазари очакваха депозитната лихва да се качи до върховите 4% и след това да започне да спада през второто полугодие на 2024-а. За разлика от това предвиждане обаче пазарните играчи бяха вкарали в цените лихвена пауза, включително и за съвещанието на Федералния резерв през идната седмица. Което, редом със заявения евентуален край на възходящия лихвен цикъл, свали котировките на еврото. Търговците вече прогнозират 20% вероятност за още едно лихвено увеличение заради перспективата за растеж на региона.
Привържениците на лихвеното повишение вероятно са се мотивирали с неприемливо високата инфлация, включително и на базовата й компонента, от която са изключени прекалено колебливите цени на енергията и горивата, която през август се е повишила до 5.3% на годишна база.
Но пък агресивният цикъл на затягане на паричната политика – двойно по-рязък от предвижданията дори в стрес-тестовете на ЕЦБ за банковия сектор, вече сложи отпечатък на икономиката на еврозоната. Производственият бранш, който по правило изисква по-големи капиталови вложения, за да работи, вече понижава активността си заради по-високите кредитни разходи. Секторът на услугите също започва да буксува след краткия следпандемичен подем на туризма. Кредитирането на домакинствата и на бизнеса се охлажда. А европейският икономически мотор Германия, която е с най-голям промишлен потенциал, върви към рецесия.
Очакванията са, че след края на възходящия лихвен цикъл ЕЦБ ще започне дебат за по-активното абсорбиране на средствата, напомпани в банковата система по различните схеми за покупка на облигации през последното десетилетие, въпреки че засега не се очаква решение по този въпрос.
