Как ли ще изгоним Кремъл от черноморската ни икономическа зона?

В последните месеци имаше редица сигнали за напрежение в Черно море, но тази тема все още не се обсъжда кой знае колко у нас, нищо че се водим държава на първа линия. Управляващите замълчаха, след като през август Украйна обяви „хуманитарен коридор“ в Черно море, за да освободи блокираните от войната товарни кораби. Продължиха да си мълчат и когато Кремъл нанесе ответния удар, определяйки всички плавателни съдове в Черно море като… военни цели. По никакъв начин никой не реагира и на онзиденшното „предизвикателство“, познато от социалните мрежи и „сокоротечните“ телевизионни репортажи като „остатъци от свалени руски дронове в Румъния“.

Все по-очевидно е, че за сигурността си ще разчитаме на НАТО и съседна Турция, но защо трябва това да се случва под сурдинка или докато се червим от срам?

В четвъртък (14 септември) обаче явно на военния ни министър Тодор Тагарев му писна и в ефира на държавната телевизия обяви, че се обсъждали „различни варианти за отговор на действията на Русия в нашата икономическа зона в Черно море“.

Причината е, че

Москва ще прави учения със стрелби

и затова е обявила част от българската изключителна икономическа зона за опасна.

Тоест – съществува реален риск за преминаващите български кораби и реално блокиране на международния търговски трафик.

“Допускаме, че Русия вече два месеца блокира голяма част от нашата изключителна икономическа зона, в момента са обявили, че до края на месеца ще продължат да провеждат учения в нашата икономическа зона, което ние разглеждаме категорично като провокационни действия спрямо България, спрямо нашата сигурност и икономически интереси“, посочи военният министър.

Тагарев коментира още, че има различни варианти за отговор, „простиращи“ се между дипломатическия протокол и

бързото придобиване на брегови противоракетни комплекси.

Във формулирането на крайния отговор обаче София няма да е сама, а в партньорство със съюзниците в НАТО.  

Според него България ще разчита особено много на Турция, която спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо като ограничава присъствието на военни кораби в Черно море, в това число и руски.

“Ангажиментите на нашите съюзници не са само с кораби. Това може да става с получаване на разузнавателна информация, с авиация, която потенциално може да действа срещу морски цели. Това може да стане и чрез брегови средства, те вече не са ограничени от конвенцията”, каза Тодор Тагарев.

Другият акцент е, че

България ще изгради

бази за многонационалната бойна група на НАТО.

Те ще са в селата Безмер и Кабиле край Ямбол, а инвестицията ще е в размер на над 100 млн. лева.

Тагарев, който в сряда бе „препитан“ и от Парламентарната комисия по отбрана, обясни ио… най-важното: част от средствата за тези бази ще бъдат осигурени от НАТО и това ще се отрази добре на икономическото и социално развитие на региона.

Освен това, на българската територия – някъде около София – трябва да бъде „отворен“ и многонационален дивизионен щаб на сухопътните войски от НАТО.

Тагарев бе категоричен, че този проект не може да бъде отлаган още дълго време и подчерта, че

агресорът не е хипотетичен – това е Руската федерация!

Черноморски флот война в Украйна малоумие Кремъл

Стратезите и разузнавачите на Кремъл обаче също са прави – България е много сериозна заплаха. На снимката – нашенски риболовен кораб, купен през 70-те години с братската помощ на СССР с цел риболов в Черно море – тайно и полека се е превърнал в десантен кораб, способен да “наводни” цял Крим с бронетранспортьори, танкове и самоходни оръдия…

Междувременно, войната в Украйна навлезе в нова фаза, а идва и есенно-зимния сезон, когато бойните действия по суша ще бъдат забавени – по обясними причини, и… като нищо, преместени на море.

Притеснително е и друго: в сряда Румъния съобщи, че за трети път са открити отломки от дрон, “подобен на използваните от Русия” срещу Украйна. Вероятно отломките са попаднали на румънска територия случайно, защото според „съответните служби“ на НАТО засега

няма никакви данни за преднамерена руска атака

срещу съюзническа територия.

Все пак Букурещ подсили въздушното наблюдение и сигурността си след лятната серия от руски удари срещу украинските пристанища по Дунав.

Още от началото на войната през февруари 2022 г., Западът се стреми да предотврати директния сблъсък с Русия, който да вкара в конфликта всички евроатлантически съюзници. Въпреки това обаче държавите членки на ЕС или на НАТО, се оказват… коя от коя по-замесени.

Например – заради отломките от руските дронове, жителите на румънското погранично село Плауру – на отсрещния дунавски бряг е стратегическото украинско пристанище Измаил – миналата нощ  са били вдигнати по тревога и

призовани да се скрият в мазетата си

или в укритията на гражданската защита. Тревогата е била отменена чак на сутринта.

Вече е съвсем очевидно, че конфликтът надхвърля украинските граници и опасността за цяла Европа – най-вече за съседните държави като България – е съвсем реална. Затова е необходимо управляващите да проявят максимална гъвкавост и бързина, за да гарантират сигурността ни, доколкото вече е възможно….

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че трябва да се забрани използването на телефоните в училищата?

Подкаст