Европейският съюз се разбърза да гарантира доставките на критични суровини. Разбира се, с огромно закъснение, но поне този път даде заявка нещата да бъдат доведени до край. Търговските конфликти между Съединените щати и Китай и свиването на пазара заради войната на Русия на Украйна направи приемането на Закона за критичните суровини особено спешно, най-вече заради растящото глобално търсене и скока на цените.
Сега Брюксел предлага засилване на местното производство и диверсификация на доставките, а надеждите са, че Европейската комисия, Европарламентът и държавите членки в Съвета ще се споразумеят по новото законодателство до края на годината.
В четвъртък (14 септември) ЕП прие нарочна позиция по въпроса, според която
доставките на стратегическите суровини, гарантиращи на зеления преход,
задължително трябва да бъдат увеличени.
Фокусът е върху намаляване на бюрокрацията, бързи и лесни процедури на одобрение на проекти, стимулиране на научните изследвания и иновациите по цялата верига за създаване на стойност, както и икономически стимули за частните инвеститори, които ще произвеждат и рециклират в Европа.
Другият акцент е създаване на стратегически партньорства с трети държави, защото е ясно, че на територията блока не се добиват голяма част от необходимите ни суровини. Парламентът ще настоява за приключване на тристранните преговори до края на 2023 г., което е съвсем реално, защото богатите държави от общността
вече се сблъскаха с фаталния недостиг
на определени критични метали и минерали.
Понятието “критични суровини” се използва от 2008 г., когато Брюксел представи Европейската инициатива за суровините. Критичните за ЕС суровини са тези, при които има особено голям риск от недостиг през следващите 10 години и които са особено важни за създаване на продукти с висока добавена стойност.
През 2011 г. беше създаден първият списък, който включваше само 14 такива суровини, докато днес
в обръщение вече е “Списък № 5”, включващ 34 стратегически суровини,
сред които лития и кобалта.
Според предложението на Комисията, държавите членки на ЕС трябва да гарантират, че до 2030 г. 15% от добива, 40% от рафинирането и 10% от рециклирането на десетките суровини ще се извършва на собствена територия.
Освен това, ЕК предлага в бъдеще Общността да не зависи с повече от 65% от възможностите (или прищевките) на една държава извън Европейския съюз, която предлага определен набор от суровини и материали.
Като оставим настрана Русия и нейните неизчерпаеми (поне засега) залежи от петрол и природен газ, в случая явно се има предвид основно… Китай, който държи монопола върху 90% от доставките на “едни” минерали и суровини. Освен това,
ЕС внася 98% от ползвания борат от Турция,
а 85% от вноса на ниобий се осигурява от Бразилия.
Задачата е особено трудна, защото положението беше не по-малко сложно и деликатно не само от преди войната в Украйна, но и от преди пандемията и последвалия срив във веригите за доставки. Тези две глобални събития само доразпалиха агресивността на китайската търговска политика и позволиха на Поднебесната империя също да злоупотребява с уникалността си, превръщайки в геополитически проблем достъпа до кобалта, лития и другите редки суровини в недрата й.
Тъкмо глобалните прищевки на Пекин с причина много индустрии в момента да се сблъскват с изострен недостиг на ресурси, необходими за производството на електрически автомобили, слънчеви панели, смартфони и други ключови за съвременния живот стоки.
Така че няма какво да се заблуждаваме:
в повторното отваряне на мините в Европа и рециклирането
Брюксел вече вижда и други икономически ползи, освен “зелено” бъдеще на планетата. Например – създаване на стотици хиляди нови работни места, вдигането на жизнения стандарт в определени региони, разработване на иновации за обезопасяване на днешните мръсни и смъртоносни производства…
Към 2017 г. около 3.5 милиона души в ЕС са работели в сектора на суровините. Според официални оценки, ако до 2030 г. Общността наложи тотално кръговата икономика, това ще доведе до
разкриването на 700 000 чисто нови работни места.
Ако Брюксел наистина претвори тези планова и на дело, България също ще спечели адски много. Но… при едно условие – ако насочи инвестициите в правилната посока, а не към джобовете на този или онзи наш човек.
Става въпрос за наличието на медни руди, чието правилно “експлоатиране” спокойно могат да ни върнат сред ключовите играчи на световния пазар на мед, който за 2022 г. бе оценен на… 300 милиарда долара.
За целта можем да вземем пример от Сърбия, която покани големите минни компании, а те взеха и приеха офертата. Не за друго, а защото наред с другите екстри, комшиите предложиха и съвсем ново законодателство – радикално разтоварено от бюрокрация, без двойни дъна и без скрити капани…
