На 15 септември 1921 година за първа година в България първият учебен ден е на тази дата. Това става по предложение на министъра на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски – Стоян Омарчевски.
Днес 57 000 деца ще прекрачат за първи път училищния праг. Общият брой на учениците от 1 до 12 клас у нас е 702 000. Вратите си за тях отварят общо 2349 училища в цялата страна.
Стоян Омарчевски завършва философия в Софийския университет през 1912 година и право през 1917 година. През 1905 година той става член на Българския земеделски народен съюз.
В периода 22 май 1920 – 9 юни 1923 година Омарчевски е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия. Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература.
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. По време на неговото управление се откриват Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.
През 1921 година Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС. От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. Той остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 г., когато е възстановен (с някои поправки) Иванчовският правопис, който е доста по-сложен за употреба.
Новият Омарчевски правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчовски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.
През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите Св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов.
