Варшава, Братислава и Будапеща обявиха, че няма да се съобразят с препоръките на Европейската комисия и ще наложат еднолични рестрикции на вноса на украинско зърно след като на 15 септември Брюксел реши да не удължава забраната за доставки на украински продукти в петте украински съседки.
Киев беше един от най-едрите износители на зърнени култури преди руската инвазия от февруари 2022-а. Войната обаче ограничи възможностите на украинската власт да транспортира по море местната реколта до световните пазари, поради което тя бе пренасочена за превоз през съседните държави. В резултат, те бяха наводнени със зърнени храни и слънчогледово семе, което доведе до спад на цените и по-ниски печалби и дори загуби за местните селски стопани. И правителствата им забраниха вноса на селскостопански стоки от Украйна. Европейският съюз също се задейства, за да не допусне едностранни ограничения, и през май въведе забрана на украинския импорт в Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България като позволиха единствено транзит рез тях.
Въпросното вето изтече на 15 септември и не бе подновено след като Киев обеща да предприеме мерки за засилване на контрола върху износа за съседните държави. Този въпрос е изключително чувствителен за селските стопани на засегнатите страни ообено когато те се подготвят да продават собствената си реколта.
Еврокомисарят за търговията Валдис Домбровскис предупреди на 15 септември държавите от общността да се въздържат от едностранни мерки срещу ураинския зърнен внос, но Варшава, Братислава и Будапеща мигновено реагираха с въвеждането на собствени рестрикции, но ще продължат да разрешават транзита на украински продукти.
“Докато Украйна успява да доказва, че натовареното на камиони и влакове зърно ще отива в предварително обявената си крайна точка, то вътрешната забрана няма изобщо да попречи на износа му”, посочва Тери Рейли – страши стратег в интернационалния брокер на суровини MAREX. За него нарушаването на черноморския корабен превоз е далеч по-сериозно притеснение.
Засега не е ясно доколко Украйна ще успява да ограничава износа, нито как новите забрани ще повлияят на потока от стоки от страната. Проблемът подчертава за пореден път разделението в средите на ЕС по отношение на влиянието на войната в Украйна върху икономиките на страните членки, които също имат силни селскостопански сектори и лобита.
Украинският президент Володимир Зеленски приветства решението на ЕК да не удължава ветото върху зърнения износ на страната, но предупреди, че правителството ще реагира “по цивилизован начин”, ако държави членки не се съобразят с него. На което трите държави “дисиденти” отвърнаха, че действията им са в защита на собствените им стопанства.
“Забраната обхваща четири вида зърнени храни, но по мое настояване заради молба от фермерите е разширена и покрива също и хранителни стоки от тези кутури: царевица, пшеница, рапица, така че те също да не засягат полския пазар”, посочва в изявление във “Фейсбук” полският министър на селското стопанство Роберт Телус. А полският премиер Матеуш Моравецки допълва, че “ще удължи забраната въпреки несъгласието на украинците и на ЕК”, защото “това е в интерес на полските фермери”.
Унгария е наложила забрана за внос на 24 украински селскостопански стоки, включително зърно, зеленчуци, някои месни продукти и мед, става ясно от правителствен декрет, публикуван на 15 септември.
Словашкият министър на земеделието последва колегите си и обяви собствено вето на зърнения внос от Киев.
Рестрикциите и на трите държави се отнасят единствено за вноса в тях и не засягат транзита.
Европейският съюз създаде алтернативни маршрути – т. нар. “Алеи на солидарност”, които Украйна да използва, за да изнася зърното и слънчогледа си, след като Русия прекрати участието си в сключената през юли с посредничеството на ООН зърнена сделка за транспорт през Черно море. ЕК пък каза, че съществуващите мерки ще отпаднат (както се и случи) на 15 септември след като Киев се съгласи да въведе експортна лицензионна система в рамките на 30 дни. И че няма да въвежда нови растрикции докато украинкото правителство упражнява ефективен контрол на износа.
Селските стопани в петте съседки на Украйна се оплакваха нееднокрано за производствен излишък в страните им, които сваля цените и ги тласка към фалити.
Парламентът на България гласува на 14 септември ветото да отпадне.
Румънското правителство, което, за разлика от другите четири държави, не бе обявило еднолични мерки преди май, пък изрази съжаление, “че не е постигнато европейско решение за удължаване на забраната”. Букурещ ще изчака Киев да представи плана си за предотвратяване на скок на износа преди да прецени как да защити румънските селски стопани. По оценка на правителството, 60% от алтернативните потоци от стоки са минали през румънска територия, основно по река Дунав, и румънските фермери заплашват с протести, ако забраната бъде премахната.
