Втората поредна година на богата реколта от пшеница в Русия засилва позицията й на най-едър световен износител, но същевременно отслабва ценовия натиск, предизвикан от разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна. Войната, включително блокадите и бомбардировките на пристанищните съоръжения, спъва експорта на украински храни и помага на Москва да укрепи доминиращото си положение на глобалния житен пазар. Което се потвърждава и от рекордните руски зърнени пратки зад граница на търговците, успели да преодолеят финансовите и логистични предизвикатетва, възникнали след инвазията.
Препълнените със зърно руски пристанища обаче са златна възможност за потребителите на пшеница, притиснати до стената от кризата за издръжка на живота, която предоставят най-ниските цени от почти три години насам. Въпреки усилията на Кремъл да се възползва от положението като повиши житото, за да увеличи постъпленията в хазната, котировките на пазара на фючърсни контракти в Чикаго са наполовина по-ниски отколкото след нападението на Русия над Украйна.
По оценка на Хелене Дюфло – зърнен анализатор в Strategie Grains, световн лидер за независими прогнози и анализи на селскостопански суровини – “в момента няма много конкуренти на руската пшеница” и “Русия определя цените”.
В тези условия на депресирани котировки заради преситените пазари, Москва се опитва да използва доминиращата си позиция, за да оформи ценови под, който не само ще успокои руските селски стопани, разтревожени от падащите печалби, но и ще увеличи приходите в държавната хазна от генерираните по-големи данъци.
Запознати с въпроса лица твърдят, че руското правителство се старае да задейства неформален ценови под за износа, което принуждавало някои търговци да предоговарят или дори да анулират сделки. Тази мярка можела да се случи, ако Москва откаже да издаде документи за износ за товарите с по-ниски цени, посочват пожелалите анонимност източници.
Въпреки това приложението й изглежда доста спорно. През този месец Египет договори огромно количество руска пшеница в частна сделка на цена под неофициалния под на публичните търгове. А няколко дни по-късно Кайро посочи, че търговецът може да получи разрешение за доставка на зърно с различен от руския произход. Което позволява на руското министерство на земеделието да защити репутацията си при операции под ценовия под, посочва Андрей Сизов – управляващ директор на фирмата за проучвания “СовЕкон”. Защото, “ако те не продават непременно руско жито, биха могли да нарушат въпросния лимит”.
Руското земеделско ведомство не е коментирало дали прилага официален ценови под за руското зърно. А Едуард Зернин – шеф на Руския съюз на зърнените износители – уверява, че “всички защитават цените си, които се диктуват от увеличените производствени разходи”.
Независимо от всичко, ценовият под е още един знак, че Кремъл се опитва да затегне контрола върху износа на руски зърнени култури и оттам – върху глобалния пазар.
Международните търговски къщи напуснаха Русия преди няколко месеца под натиска на обществените критики. Москва пък се опитва да привлече купувачи в Африка и Близкия изток като същевременно изолира Украйна като разрушава експортната й инфраструктура и смесва реколта от окупираните райони със обствените си суровини.
Признавайки доминиращата роля на Русия на пазара на пшеница, американското министерство на земеделието увеличи през седмицата пронозата си руския износ и същевременно понижи собствените си предвиждания за глобалните доставки. Защото “железният и конкурентно остойностен руски експорт е основен фактор за нагласите на износителите от други ключови производители през последните месеци”, посочва Александър Каравайцев – старши икономист в Международния зърнен съвет. По оценка на организацията от август, благодарение на поредната щедра реколта, износът на пшеница за 2023-2024-а от Русия ще са доближи до 50 млн. тона. Европейският съюз ще експортира 35 млн. тона, Канада – 25 млн. тона, Австралия – 20 млн. тона, Съединените щати – малко под 20 млн. тона, и Аржентина – около 12 млн. тона.
