Влиятелни политици и коментатори отново пробват общественото мнение с идеята за приватизация на Българската банка за развитие. Аргументите звучат познато и логично. При управлението на ГЕРБ банката се беше превърнала в касичка за финансиране на краен брой близки до властта хора. Вместо голям брой кредити за дребния и средния бизнес ръководството й насочваше почти целия разполагаем ресурс към няколко крупни заемополучатели с дебели връзки в банката и сред политическия елит.
Като правило тези многомилионни кредити бяха частично или изцяло необезпечени. И не без основание в една вестникарска публикация преди време абревиатурата беше разчетена като банка за безобразия и разхищения.
Основен аргумент на противниците
на ББР е, че тя е държавна, следователно е обречена да бъде неефективна и подчинена на задкулисни интереси. Нямало никакъв смисъл да се реформира, а трябвало да се приватизира, за да получи ефективно управление. Тази логика можеше да бъде приемлива, ако ставаше дума просто за поредното държавно дружество. В случая обаче важната дума в заглавието на ББР не е „банка“, а „развитие“. Тя беше създадена именно като инструмент за развитие на българската икономика, за догонване на по-напредналите от нас. Затова провалите в досегашната й дейност не са толкова управленски или финансови, а политически. Те са провали на политическите елити, които обещаваха на българския бизнес съдействие за разширяване и модернизиране, а зад гърба му насочваха финансовите ресурси за обогатяване на близките до тях олигархични структури.
Приватизирането на ББР би било отказ от един от най-важните инструменти за ускоряване на икономическото развитие на страната. Логиката, че сме крадливи и некадърни и затова не трябва да правим нищо, за да не се разочароваме, води до закриване на всички важни за една държава структури, а накрая и на самата държава. Аргументите в полза на привържениците на закриването са сериозни. Въпросът е
ще намерим ли воля и сили като общество
да се оттласнем от дъното и да поемем по пътя на ускореното икономическо и социално развитие?
Ако погледнем назад във времето, ще си спомним, че в годините на социализма държавата създаде голям брой големи производствени предприятия и обединения, чиято продукция задоволяваше нуждите не само на собствения пазар, но и на значителна част от търсенето в целия социалистически лагер. В този обмен ставаше дума предимно за планови, а не за пазарни отношения. Но да не забравяме, че много български предприятия изнасяха успешно продукцията си на свободните пазари на Запад срещу така ценната на времето конвертируема валута. В рамките на съществуващата тогава система българската икономика успяваше да осигури своето възпроизводство и да отдели необходимите средства за социалната политика на държавата.
Вместо да стъпи на огромната индустриална база, построена по времето на социализма и да я развива, България беше тласната първо към нейното разрушаване, а след това и към изграждането на бизнеса от нула. Въпреки усилията на голям брой български предприемачи през последните три десетилетия, страната ни остава най-бедната и изостанала в целия Европейски съюз.
Причините за незадоволителното ни състояние
са до голяма степен субективни: корупцията, свързаните с нея огромни кражби и разхищения на обществени ресурси, беззаконието, алчността и некомпетентността на различните управляващи досега.
Към тях обаче трябва да добавим и редица обективни икономически фактори. Масово българските предприятия са дребни спрямо конкурентите си от чужбина. Мащабът на производството у нас и пазарите са малки. Бизнесът страда от недостиг на капитали за инвестиции в нови производствени мощности и съвременни технологии.
През 2023 г. България пада до 57-о място по конкурентоспособност сред 64 държави, нареждайки се след Перу и Казахстан, като само за година е слязла с четири позиции надолу. Това показва последното издание на Световната класация за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD).
Дългосрочната тенденция за България е още по-тревожна. От 2009 г. досега тя е слязла с 19 позиции в тази класация. Според друго актуално подреждане от петстотинте най-големи компании в Централна и Източна Европа само 25 са български.
Големината и финансовото здраве на предприятията в една страна говорят ясно за възможностите на нейната икономика да се развива. Изключително важен показател в това отношение е размерът на добавената стойност. Тя е основен източник на инвестиции за компаниите и предопределя потенциала им за бъдещо развитие.
Данните на Евростат по страни и отрасли са многозначителни.
Добавената стойност на индустриалните предприятия през 2020 г. в Белгия е била 61,1 млрд. евро, в Австрия – 58,6 млрд., в Чехия – 41,2 млрд., в Унгария – 25,5 млрд., а в България – 8,1 милиарда. В любимия на българските управляващи сектор на строителството белгийските компании са създали 19,9 млрд. евро добавена стойност, австрийските – 21 млрд., чешките – 8,3 млрд., унгарските – 5,7 млрд., а българските – само 2,7 милиарда. Дори в информационните и комуникационните технологии, с които през последните години не без основание се гордеем, класацията по показателя „добавена стойност“ е: Белгия – 17,8 млрд. евро, Австрия – 11,6 млрд., Чехия – 9,3 млрд., Унгария – 5,5 млрд., България – 4,2 милиарда. Подобно е съотношението в останалите отрасли и спрямо другите страни-членки на Евросъюза.
Цитираните и много други данни показват, че българският частен бизнес не генерира необходимите ресурси за догонващо развитие спрямо нашите конкуренти от Европейския съюз и извън него. Необходими са допълнителни лостове за неговото ускоряване и Българската банка за развитие е един от тях. Тя ще може обаче да изпълни очакваната от нея роля, ако се сведе до минимум зловредното влияние на познатия политико-олигархичен модел на управление и разпределение на парите.
Според официалния сайт на ББР нейната мисия е осигуряване на финансиране и професионално консултиране с цел
подпомагане на индустриалния растеж на българската икономика.
Под нея са изредени дългосрочните цели на банката:
- подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране, чрез предоставяне на финансови схеми и инструменти за финансиране на неоптимални и небалансирани ситуации, за които пазарът не предоставя адекватно на търсенето решение;
- прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти, които са приоритетни за икономиката на страната;
- привличане на средства и предоставяне на финансиране с цел намаляване на регионалните дисбаланси в страната;
- привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната;
- привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции.
Мисията и целите звучат чудесно. Въпросът е дали са се изпълнявали досега и в каква степен.
Самата банка определя фокуса си като
инвестиции в ключови за икономиката отрасли:
енергийна ефективност, инфраструктура, земеделие, градско развитие, експорт. За да изпълни тя декларираната си мисия за подпомагане на индустриалния растеж на българската икономика, този фокус би трябвало да се прецизира. На първо място трябва да се постави стимулирането на производства, осигуряващи висока добавена стойност. Това означава:
Да се набележат стратегически отрасли, в които България има или се опитва да придобие конкурентни предимства на международните пазари.
Да се отпускат кредити за разкриване или обновяване на производствени предприятия.
Да се наблегне на високотехнологичните производства с внедряване на върхови постижения на науката и техниката.
Да се приемат и да се спазват строги правила за секторите и типа предприятия, които се финансират, според целево разпределение на разполагаемия ресурс на банката.
За да изпълнява Българската банка за развитие функциите, които са й възложени от обществото, прозорците на сградата на жълтите павета трябва да бъдат широко отворени и през тях да влязат
две много важни думи: ефективност и прозрачност.
През пролетта на тази година беше създаден Консултативен съвет с участието на представители на петте водещи работодателски организации у нас. Негов председател е председателят на Надзорния съвет на банката. Това е първата стъпка в правилна посока. Но за постигане на максимална ефективност Консултативният съвет би трябвало да премине в Обществен съвет с разширени функции и представителност. В него трябва да се включат представители на всички бизнеси, попадащи във фокуса на дейността на банката и на техните професионални организации. Съществена промяна би било именно този Обществен съвет да избира Надзорния съвет на банката на квотен принцип измежду своите членове, както и между учени-икономисти и обществени дейци с безспорен авторитет. Прекратяването на политическите назначения в банката ще подобри баланса в нейното функциониране и ще ограничи злоупотребите с разпределяните от нея публични ресурси.
Прозрачността също чака пред вратата на банката
да бъде пусната вътре. На сайта на ББР има нарочен раздел, обясняващ условията за достъп до обществена информация по отношение на нейната дейност. Според него, „информацията, касаеща конкретни кредитополучатели, размер на отпуснато финансиране, условия по сключени сделки и/или други параметри на конкретни търговски правоотношения, както и всяка друга информация, защитена като търговска и/или банкова тайна, класифицирана информация, или информацията, съдържаща лични данни, не представлява обществена информация“. Определението се позовава на Закона за достъп до обществена информация.
Очевидно са необходими законови промени,
които да изсветлят разпореждането на банковия мениджмънт с публичните средства, т.е. с нашите общи пари. Банковата тайна не би трябвало да важи за основните данни, представляващи обществен интерес като списъка на кредитополучателите, сумите на отпуснатите кредити и описанието на проектите.
Към момента пред Българската банка за развитие продължават да стоят трите възможности: да продължи да бъде касичка на близки до властта олигарси, да се превърне в поредната обикновена търговска банка или да изпълни мисията си на ускорител на съвременното индустриално развитие на България. Общественият интерес определено е в поза на третия вариант. Въпросът е ще намери ли сили все още слабото ни гражданско общество да се пребори за него и от банка за безобразия и разхищения да я превърне в банка за бързо развитие?
Валентин Съйков
