Европейската централна банка и “Бенк ъф Инглънд” трябва да продължат да повишават лихвените проценти, за да парират риска от “стагфлация”, предупреждава влиятелният икономист Нуриел Рубини. Професорът – пословичен песимист – смята, че наблюдаваният напоследък ръст на котировките на суровия петрол ще поддържа инфлацията висока и че всякакви приказки за по-щедра парична политика са преждевременни. Рубини обяснява, че ЕЦБ и “Бенк ъф Инглънд” са изправени пред по-сериозна дилема от Федералния резерв, защото цените в страните им продължават да растат бързо, а растежът се забавя.
В интервю за телевизия “Блумбърг” на 18 септември икономистът посочва, че “Бенк ъф Инглънд” трябва да продължи да качва лихвите до 5.75% при сегашните 5.25% и очаквано ново увеличение от 25 базови пункта през тази седмица. Рубини оценява като “проблем” последните коментари на официални представители на английската централна банка за евентуално прекратяване на възходящия лихвен цикъл. Той предупреждава, че ако това се случи, инфлационните очаквания вече няма да имат котва и “ще се стигне до истинска стагфлация”.
“Бенк ъф Инглънд” промени насоките си през последните няколко седмици заради охлаждането на икономиката. Безработицата в страната расте, а БВП намалява. Измерваната чрез потребителските цени инфлация е 6.8% – повече от три пъти над целевите 2% годишно. Което провокира британските парични стратези да заговорят за по-продължителен период на високи лихви.
Инфлацията в еврозоната също е доста над целевата стойност, а стопанството на блока на еврото се охлажда – сериозна дилема и за ЕЦБ и за “Бенк ъф Инглънд”.
Съединените щати са в доста по-силна позиция и добрите новини не вещаят рецесия. Рубини обаче смята, че пазарите ще сгрешат ако очакват орязване на щатските лихви през 2024-а. Вместо този сценарий икономистът прогнозира още лихвени увеличения и вероятна първа лихвена редукция “към средата на идната година”.
Въпреки че е убеден в необходимостта от високи лихвени проценти, професорът по икономика и международен бизнес в Нюйоркския университет посочва и проблемите, които ще произтекат от тях – финансова, икономическа и пазарна нестабилност. Структурните промени на глобалната икономика – от застаряващото население до геополитическите разриви в продоволствените вериги, пък ще поддържат значителен инфлационен натиск и би трябвало да накарат централните банки да повишат целевите си инфлационни равнища от сегашните 2% годишно до 3 или дори 4 процента.
