В днешното извънредно заседание на парламента депутатите ще гласуват на първо четене промените в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Вносител е Министерският съвет.
С измененията се предвижда при издаване на прокурорска заповед да има съдебен контрол на две нива. При отказ на съда да уважи искането на обвинението, няма да бъде възможно да се пристъпи към провеждане на международно издирване, но не е предвидена забрана за повторно искане за вземане на мярка „задържане“ с цел издаване на европейска заповед за арест.
Предстои и второто гласуване на Законопроекта за противодействие на корупцията, чийто вносител е Десислава Атанасова и група народни представители.
Той предвижда създаване на нова Комисия за противодействие на корупцията.
Тя ще се състои от трима членове, като всеки един от тях ще председателства комисията на ротационен принцип за по две години. Кандидатите за членове трябва да имат висше юридическо образование и най-малко пет години професионален стаж. Те ще се избират от Народното събрание, а мандатът им ще бъде шест години.
В закона е записано още, че при всеки избор на ръководство на Комисията, ще се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове – по един, предложен от омбудсмана, от Сметната палата, от Върховния касационен съд, от Висшия адвокатски съвет, от Министерството на правосъдието. Комисията, която номинира, ще извършва оценка на професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепциите им в открито заседание.
Новосъздадената комисия ще може да изгради свое звено, което самостоятелно да прилага специални разузнавателни средства при разследвания за корупция на лица, заемащи публични длъжности. Дейността ще се извършва от специално назначени разследващи инспектори.
Вчера, в понеделник, на 18 септември, парламентът завърши работата си с приемане на първо четене, с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, на промените в Закона за енергетиката, внесени от Министерския съвет. Дебатът продължи близо два часа и протече много оспорвано.
Проектът предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия от началото на 2024 година. През 2026 г. това трябва да стане и за битовите потребители.
С промените в Закона за енергетиката се прекратява ролята на Националната електрическа компания като обществен доставчик и се премахват квотите на производителите за регулирания пазар.
От опозицията се обявиха срещу промените в Закона за енергетиката основно заради притеснения, че излизането на битовите потребители на свободния пазар ще доведе до увеличаване в пъти на цените на електроенергията.
Министърът на енергетиката Румен Радев подчерта, че измененията трябва да бъдат приети във връзка с очаквания втори транш по Плана за възстановяване и устойчивост и в изпълнение на европейска директива.
Той обеща да бъде разработена дългоочакваната дефиниция за “енергийна бедност” и домакинствата, попадащи в нея, ще бъдат приоритетно подпомагани.
