Западните компании, които продължиха дейността си в Русия след разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна, са реализирали печалби за милиарди долари, но те са блокирани от правителството на руския президент Владимир Путин в отговор на санкциите на “неприятелските” държави. Само през 2022-а дружества от тези страни са спечелили 18 млрд. долара от обявените от задграничните компании 20 млрд. долара и брутни приходи за 199 млрд. долара от общо 217 млрд. долара, по данни на Киевския икономически институт (KSE), цитирани от “Файненшъл таймс”. Тези числа вероятно са нараснали чувствително оттогава, въпреки че не може да се оцени точния им размер, защото мнозинството интернационални компании, които работят на руска територия, обявяват само годишните си местни резултати.
Руските печалби на едри задгранични играчи – от “Бритиш петролиъм” до “Стигруп” – са блокирани след наложената през миналата година забрана за изплащане на дивиденти от бизнеса от “неприятелските” държави, включително Съединените щати, Великобритания и всичките страни членки на Европейския съюз. И въпреки че тези трансакции могат да бъдат одобрени при извънредни обстоятелства, издадените разрешителни се броят на пръсти. Главен ипълнителен директор на голяма компания от страна, която не е квалифицирана като враждебна, е заявил за “Файненшъл таймс”, че “средства за десетки милиарди долари са останали в Русия … и няма начин да бъдат изнесени”.
Много чуждестранни дружества се опитват да продадат руските си поделения, но всяка сделка изисква одобрението на Москва и се осъществява със сериозна отстъпка от пазарната оценка. През последните дни британската “Америкън тъбакоу” и шведският производител на автомобили “Волво” обявиха споразумения за прехвърляне на активите им в страната на местни собственици.
Сред компаниите от “неприятелските” държави, продължаващи да развиват бизнес в Русия, най-висока печалба от 2 млрд. щ. долара за 2022-а отчете австрийската “Райфайзен банк интърнешънъл”, по данни на KSE. Американските групи “Филип Морис” и “Пепси” са спечелили, съответно 775 и 718 млн. долара. Нетният приход на шведския производител на камиони “Скания” от руския му бизнес през 2022-а е 621 млн. щ. долара, което му отрежда първо място по този показател сред компаниите, напуснали страната.
Въпреки че “Райфайзен” – най-големият западен кредитор, работещ в Русия, твърди, че “няма достъп” да печалбите си на руска земя, той не ги е отписал. “Филип Морис” и “Пепси” не са коментирали изнесените числа.
По изчисления на KSE, американските компании имат най-голяма обща печалба от руския си бизнес през 2022-а в размер на 4.9 млрд. долара. Следват ги германските, австрийските и швейцарските им “колежки”, съответно с 2.4, 1.9 и 1 млрд. щ. долара. Киевският институт събира данни от различни източници, включително от руския фирмен регистър, корпоративни отчети и публични съобщения.
Недостъпните средства увеличават разходите на интернационалния бизнес, станал жертва на войната в Украйна. По информация, публикувана през миналия месец от “Файненшъл таймс”, европейските компании са отчели преоценки и загуби в размер на 100 млрд. евро от дейността си в Русия след началото на военните действия. Германската енергийна група “Винтерсхал”, която през тази година “рапортува” за понесени безкасови щети за 7 млрд. евро след отчуждаването на руския й бизнес, към февруари е имала блокирани около 2 млрд. евро заради наложените рестрикции върху преводите на дивиденти. През август пък фирмените мениджъри съобщиха, че “огромен дял от кеша, генериран в руските й съвместни дружества от 2022-а се е размил” и че никакви дивиденти не са били преведени от Русия за 2022-а.
Някои компании все пак са намерили начини да заобиколят ограниченията. Руското поделение на американската хранителна група “Марс” е платила през миналата година 56.1% от дивидентите си на компанията майка като “ги е приспаднала от дълговете й”, пише във фирмения годишен отчет за 2022-а. Руското поделение на японската “Джъпен тъбакоу интърнешънъл” (ДТИ) – единствената голяма цигарена фирма, която не търси начини да напусне страната, е превела 180 млн. щ. долара на единствения си акционер “ДТИ Германия” за миналата година, като 20% от тях са били прехвърлени след нахлуването в Украйна. Средствата са били платени от спечеленото през 2021-а и никакви дивиденти не са превеждани от руското търговско дружество от чистия финансов приход за 2022-а. “Филип Морис” не е правил преводи към инвеститорите си от Русия през 2022-а, а за предишната година е платил около 6% от чистата си печалба под формата на дивиденти за компанията майка.
Руските официални власти все още не са представили ясна стратегия за начина, по който ще процедират със замразените активи. Според политически наблюдатели обаче, предвид силното желание на задграничните групи да получат достъп до дивидентите, Кремъл вроятно ще ги използва като разменна монета срещу деблокирането на руски активи.
Руското министерство на финансите облекчи през август правилата за възмездяване на акционерите, но прие също и правна рамка за “добри” и “непослушни” компании, както Москва нарича онези, които искат да напуснат страната.
За дружествата с “неприятелски” произход репатрирането на дивидентите вече е точно толкова сложно както и продажбата на руския им бизнес, посочва добре информиран източник. Което принуждава някои да ги отписват от балансите си.
Дори някои компании от “приятелски” държави срещат сериозни пречки да изнесат дивидентите си. Например, Русия е попречила на индийски енергийни фирми да репатрират плащания към акционерите за около 400 млн. щ. долара, съобщи през май Ранджит Рат – председател и управляващ директор на “Ойл Индия”. Москва е удължила срока на “блокадата” на дивидентите на индийските енергийни групи в отговор на факта, че голяма част от средствата от износ на руски петрол за азиатската държава е останала в Индия. Главният изпълнителен директор на голяма руска фирма, работеща там, е посочил, че “използваните за разплащането рупии не могат да се конвертират в нито една друга валута” заради стритния индийски капиталов контрол и “могат да се използват единствено за покупки на стоки в Индия”. А това е доста предизвикателна мисия предвид милиардите дължими долари.
Пложението вероятно ще се затяга още заради случващото се с руската валута, която се обезцени рязко към зелените пари до над 100 рубли за долар, а Москва не би искала да допусне бягство на капитали от страната. И въпреки че в резултат на поредицата от мекри, включително и повишението на лихвените проценти от “Банк России”, рублата се върна под 100 за един долар, по-нататъшният й спад би могъл да предизвика преосмисляне на капиталовите рестрикции.
