Спорът между правителството и зърнопроизводителите на тема „Забрана на внос от Украйна“ се затяга, защото никой няма намерение да отстъпва. Интересното в случая е, че и двете страни имат достатъчно аргументи в своя полза, които звучат разумно.
Земеделците са убедени, че решението на парламента и на правителството да възобновим украинския внос на земеделска продукция е пагубно и ще унищожи българското селско стопанство. Кабинетът обаче смята, че забраната вреди на икономиката ни и
ако не вдигнем ембаргото, Брюксел ще ни наложи глоби.
До ситуацията се стигна, след като на 15 септември ЕК отказа да удължи за втори път ембаргото. Комисията обяви „временни превантивни мерки“ през май, които забраняват продажби на четири украински селскостопански продукта в България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Условието беше, че петте държави са длъжни да позволят транзит на “стоката” към пазари извън ЕС, главно в Африка.
Въпреки интензивното лобиране от страна на източноевропейската “петорка” и фактът, че еврокомисарят, който е поляк, подкрепи удължаване на зърненото ембарго, Брюксел реши да е солидарен с Киев, който обяви, че
“подобна мярка нарушава правилата на единния пазар“.
Управляващите в София вдигнаха забраната, а Полша, Словакия и Унгария обявиха, че удължават забраната едностранно.
В понеделник (18 септември) Румъния също каза тежката си дума: удължава забраната за търговия с украинско зърно с 30 дни, ако заявките за внос се повишат. Според премиерът Марчел Чолаку, северната ни съседка не е получила искания за внос на зърно от Украйна от петък и не иска повторение на ситуацията по-рано тази година, която засегна румънските фермери. Това означава, че
от петте държави в “зърнената коалиция”,
само само България е избързала да се откаже.
За да докаже, че в Брюксел се мисли за всички с еднаква загриженост, говорител на ЕК съобщи, че Украйна ще предприеме съответните мерки и ще гарантира, че с износа си на зърно няма да нарушава баланса на съседните пазари.
Освен това, изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения, въпреки че Киев
вече заведе дела в Световната търговска организация
срещу Полша, Словакия и Унгария заради удължаването на “зърненото ембарго”.
Интересно е да си представим какво би се случило, ако Брюксел направи компромис за тези четири държави и те защитят пазара си според собствените си разбирания по въпроса. Все пак, година преди изборите за европейски парламент и в разгара на военен конфликт, чийто край хич не се вижда, едва ли някой в Комисията иска Източна Европа да бъде потопена в социални бунтове и протести.
Със сигурност ще бъде намерен компромисен вариант, чрез Румъния, Полша, Словакия и Унгария няма да бъдат нито глобени, нито низвергнати. Дали евентуално бъдещо облекчение на правилата ще бъде в сила и за нас, след като доброволно сме се отказали?
Във вторник министърът на земеделието Кирил Вътев, който за 24 часа смени позицията си за забраната, обяви, че ако
не бяхме отменили забраната за внос от Украйна,
Европейската комисия щеше да ни наложи глоби. Той бе категоричен, че България няма как да повлияе на ЕК, която вече е решила съдбата на украинското зърно.
“Полша избра да не се съобрази с ЕК и да си плати глобите, България избра да се договори с Украйна“, коментира той в отговор на въпрос за различната политика на България и Полша по отношение на решението на Брюксел.
Добре, но това… в никакъв случай не бива да ни се превръща в навик. Или в общностна политика. Държавите членки на ЕС би трябвало да влияят на евроинституциите, защото те ги представляват. А Комисията не трябва да се превръща в чудовище, което живее през девет планини в десета и на което сме длъжни да принасяме свидни жертви. Еврочиновникът също не е „Капитан Планета“…
Министърът успокои, че
правителството ще предложи на протестиращите решение на всички пет искания,
както и на „на още много, които те не са поискали“.
„Забрана за внос няма да има, има договореност с Украйна за въздържане от внос, докато не си регламентираме лицензионните режими, което означава да определим стоки и количества, от които ще има определен внос. Засилен ще бъде контролът от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Агенция “Митници”, от украинска страна също. Контролът какво излиза от Украйна и какво влиза в България ще бъде в постоянна координация“, заяви Кирил Вътев.
В понеделник министърът на земеделието и премиерът Николай Денков обявиха, че
повечето от исканията на зърнопроизводителите са изпълнени,
а единствено по първата точка – за продължаване на забраната за внос и разширяването ѝ и с други хранителни стоки, са необходими преговори с тяхно участие. Властите ги поканиха да уточнят какви количества от украинските аграрни стоки България би могла да приеме.
В крайна сметка не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Няма как да стане хем кабинетът да защити интересите на зърнопроизводителите, хем да не се конфронтира с Брюксел. Въпрос на време е да разберем, дали управляващите са взели правилното решение.
