Поредната съдебна реформа да бъде направена така, че реформа да няма. По това златно правило на прехода кипи безсмислен труд и във връзка с конституционните промени. И понеже всички са наясно, че политическа воля за реални промени няма, всеки подръпва чергата към себе си, замитайки калта под килимите на другите. А всички вкупом гледат правилата да се пипнат така, че статуквото да остане непокътнато.
Броени дни, след като депутатите в Комисията по конституционни въпроси внесоха проект за правила, по които през октомври да се разглеждат и обсъждат измененията в основния закон, на организирана от Българския институт за правни инициативи дискусия в парламента стана ясно, че ентусиазирани няма. Нещо повече – след десетилетната пушилка за повече независимост и самоуправление,
съдиите вече бранят прокурорския статут
в ръководството на съдебната власт рамо до рамо с доскорошните “смъртни врагове”.
Очаквано, никой не харесва нелепата конструкция за премахване на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в който съдиите и прокурорите присъстват сега равнопоставено със свои колегии. Предложението на управляващите е пленум да няма, във Висшия съдебен съвет да остане само съдийската колегия, а прокурорската колегия да бъде трансформирана в самостоятелен и независим Прокурорски съвет. Всичко това подчертава
върховенството на съда във властовата пирамида,
но… без да изважда прокуратурата от съдебната власт, което би разкъсало ключови зависимости.
„Не трябва драстично и коренно да се променя балансът на съвета. Предложението предвижда в Прокурорския съвет, който дори не е висш, да бъдат избрани шестима членове от парламента, двама от прокурорите и един от следователите. Тоест, от баланс да преминем към доминация на политическата квота. Ще се получи депрофесионализиране на съвета. Това не е в интерес на никого“, заяви председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов с добавката, че прокурорите няма как да бъдат заобиколени.
Аналогично е и становището на прокурорската асоциация по орязването на правомощията на главния прокурор до ниво редови административен ръководител, което би трябвало да намали властта му в системата и
да го лиши от възможността да командва всички
чрез задължителни методически указания и упражняване на надзор за законност: „Създавайки фигура на квазиглавен прокурор, който е ръководител само на една Върховна прокуратура, тоест на стотина човека, по какъв начин ще проектираме правилното управление? Ще се получи нещо неприятно, нещо вредно”.
Председателят на Камарата на следователите Петко Петков е също твърдо против създаването на два съвета.
“Единият е висш съвет, а другият не е. Това разделение не говори за единна съдебна власт. У мен назрява въпрос – кое ще е общото между тези два съвета? Трябва да имаме Пленум, за да се вземат решения за всички магистрати, които вярваме, че са с равен статут – съдии, прокурори и следователи“, заяви Петков, като
критикува и разнопосочните съотношения
между представителите на професионалната и съдебната квоти в двете структури.
Същата позиция изрази категорично и временният главен прокурор Борислав Сарафов, подобно на изгонения спешно “недосегаем” свой предшественик Иван Гешев.
„Демонтирането и разграждането на прокуратурата ще е в тежък ущърб на системата и обществото като цяло. Преди десетина години съдът беше виновен за всичко и един министър кръщаваше акции на съдии, но това не доведе до справедливост. Именно затова, когато сега прокуратурата е на прицел, получава подкрепа от съда. Съществува реална опасност вместо контрол върху един главен прокурор, обществото да получи всевластни 28 окръжни прокурори. 28 местни феодали получавате и от всеки от тях ще си зависи дали да изпълнява съвестно своите задължения“, коментира Сарафов.
От Съюза на съдиите в България, който беше основният рупор за издигане на съдийското самоуправление,
също се обявиха за запазване на модела с Пленум на ВСС.
„Становището на ССБ е да се запази сегашният модел с един орган и две колегии, но при силно ограничени правомощия на Пленума. Той трябва да се занимава само с програмно бюджетиране, обучение на младшите магистрати и избора на главен прокурор”, заяви Десислава Попколева.
Председателката на съюза Татяна Жилова добави, че двете колегии трябва да са самостоятелни както по кадровите въпроси, така и в бюджета, но с механизъм за взаимодействие помежду им.
От ССБ са против и отнемането на президентското правомощие за подписване на указите за назначаване и освобождаване на т.нар. трима големи в съдебната власт, както и срещу възможността депутати и действащи политици да влизат в управлението на съдебната власт през парламентарната квота за сметка на действащи магистрати.
Организацията е още за намаляване мандата на членовете на ВСС от 4 на 3 години, на председателите на двете върховни съдилища – от 7 на 5 години, както и срещу възможността за преизбирането им за втори мандат. Съюзът не изрази ясно становище
дали съветът да е постоянно действащ,
но смята че е по-добре членовете на съвета от професионалната квота да не се откъсват от ежедневната си работа.
Председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков от ГЕРБ разбра правилно ситуацията, давайки отсега заявка за бламиране на некоалиционните си партньори от ПП – ДБ. Подчертавайки, че проектът за конституционни промени е основно техен, Чолаков изрази усещането че имало “повече политическа необходимост от промени, отколкото юридическа”. Днешната дискусия била само начало на общественото обсъждане, което щяло да продължи до максимално съгласие.
Стреснат от съпротивата
правосъдният министър Атанас Славов призна,
че част от проблемите няма как да бъда решени със сегашната рамка, но Брюксел очаква резултати. „Няма как толкова години да се опитваме да не забелязваме и да мислим, че влакът ще отмине. Не, не отминава, идва срещу нас. До такава степен, че сме заплашени да преминем в процедура за засилено наблюдение от Европейската комисия в момента, когато Северна Македония приключва наблюдение. Представете си парадокса!“
Баща му Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България, отхвърли категорично този аргумент и в тон с изпратеното до депутатите по-рано писмено становище настоя
проектът за конституционни промени да бъде оттеглен,
тъй като е противоконституционен.
„Пределът на възможността на обикновеното Народно събрание да направи промени в съдебната власт беше достигнат с отделянето на двете колегии. В момента това, което се прави е недопустимо. И за да ме разберете ясно, ще кажа че имаме ВСС само за съдии, имаме Прокурорски съвет, който не е ясно дали е част от съдебната власт вече. Излиза, че прокуратурата ще стане свободна организация, която от време на време може да дава отчети в парламента“, заяви Славов – баща и дебело подчерта, че не е ясно какво се цели с промените, но нищо няма да бъде постигнато заради ниското ниво на юридическото образование. Позиция, зад която застана и председателката на Българската съдийска асоциация Пенка Велинова.
Какво ще излезе от поредния “исторически компромис” не е трудно да си представим.
