Дали бъдещ закон, насочен към проникването на руски капитали в България, може да отблъсне чужди фирми? Това няма да се случи, ако депутатите сътворят и гласуват коректен текст.
Депутатите приеха на първо четене в сряда (20 септември) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закона за насърчаване на инвестициите. Той стана по-известен като „Законопроекта на ДПС за защита на българската икономика от особено вредни – най-вече руски, естествено – инвестиции“, което предопредели и „разпредели“ вота в пленарната зала: депутатите от ДПС, ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ гласуваха „За“, колегите им от БСП плюс четирима депутати от „Има такъв народ“ гласуваха „Въздържал се“, а народните представители от „Възраждане“ и шестима депутати от ИТН гласуваха „Против“.
Всъщност,
промените са свързани с европейски регламент от 2019 г.,
който България хем не е транспонирала все още в своето законодателство, хем не прилага, въпреки че разпоредбите му имат пряко действие и са по-задължителни от който и да било нашенски закон.
Поправките бяха внесени от ДПС още в началото на лятото, а впоследствие министри от кабинета „Денков – Габриел“ заявиха, че са разработили и свои предложения.
На практика, този проект продължава инициативата на ДПС за
регламентиране на т. нар. „Златни паспорти“.
Второто гласуване ще е най-рано през ноември, когато парламентарната ваканция заради местните избори ще е останала в миналото.
Идеята държавата да упражнява засилен контрол над влизането на чуждестранни капитали у нас е добра. Законопроектът предвижда специален механизъм за проверка на преките чуждестранни инвестиции, за да се избегне риска от „влизане“ на руски капитали в сектори, свързани с националната сигурност.
Основен акцент ще бъде критичната инфраструктура, свързана с
енергетика, транспорт, здравеопазване, медии, отбрана и финанси.
За целта ще се създаде междуведомствен съвет към министъра на иновациите и растежа, който да проверява и да дава разрешение за всички преки инвестиции на стойност над 1 млн. евро.
Освен критичната инфраструктура, проектозаконът засяга и достъпа до чувствителна информация, като например – личните данни, свободата на словото и независимостта на медиите. Това условие е особено важно, като се има предвид руската дезинформация, която се разпространява чрез стотици и хиляди канали, предизвиквайки в повечето случаи напрежение сред българското общество.
След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.,
в Европейския съюз бе засилена тенденцията
да се внимава с непреките и „подставени“ руски инвестиции като средство за заобикаляне на санкциите срещу Кремъл, които Брюксел започна да налага веднага след анексирането на Крим – още през 2014 година.
В понеделник (18 септември) Европейската комисия поиска държавите членки
да назначат национални координатори по спазването на санкциите срещу Русия.
Не за друго, а защото повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имали такива координатори. Освен това стана ясно, че се предвиждат и нови ограничителни мерки към вече приетите 11 санкционни пакета.
Така че приетите от Народното събрание мерки са в контекста на общите условия в ЕС, а не са тенденциозна стъпка да подразним Русия. Срещу законопроекта обаче
има доста възражения от страна на бизнеса.
Например – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява Министерския съвет да се консултира с работодателите при подготовката на Правилника за прилагане на закона, за да не се допускат субективни критерии и да не се наруши инвестиционния климат в страната.
Според Българската стопанска камара поставените условия „трябва да бъдат ясно дефинирани и изпълними“, а Министерството на финансите настоява да им се даде определение“, защото
без ясни критерии може да се стигне до субективно прилагане.
Препоръка отправи и депутатът от ПП-ДБ Даниел Лорер, който похвали инициативата, но посочи, че липсва анализ на разходите и ползите, както и на ефекта, който ще бъде оказан върху потенциалните инвеститори.
„Ако България въведе подбор на инвестиции и летвата бъде смъкната прекалено ниско, рискуваме да откажем много инвеститори“, изтъкна Лорер.
Междувременно бе съобщено, че
обемът на преките чуждестранни инвестиции у нас се увеличава
и от януари до юли е над 2.058 млрд. евро, т.е. с 32.5% (505.4 млн. евро) повече от същия период на предходната година (1.553 млрд. евро).
Най-големите потоци по преки инвестиции в страната идват от Нидерландия (556.9 млн. евро), Белгия (248.6 млн. евро) и Германия (216.1 млн. евро).
Щом инвестиционният климат се подобрява, нищо не пречи и бъдат направени необходимите поправки и законопроектът да помага, а не да вреди на бизнеса.
