Комитетът за парична политика на “Бенк ъф Инглънд” гласува да запази досегашната стойност на основната си лихва – 5.25%, на редовното си съвещание на 21 септември. “За” са били петима, а “против” – четирима членове на комитета, които са предпочитали лихвеният процент да се повиши с 25 базови пункта – до 5.50% годишно. Това е първата лихвена пауза след поредицата от 14 последователни лихвени повишения от ноември 2021-а когато лихвената стойност бе едва 0.1 процент. Паричните стратези понижиха и прогнозата си за икономическата перспектива на страната и открехнаха вратата за нови увеличения на лихвите, ако това се наложи в хода на битката с инфлацията.
Решението е взето ден след като Националната статистическа служба на Острова отчете 6.7% годишна инфлация през август срещу юлските 6.8 процента. Същевременно, базовият индекс на потребителските цени, от който са изключени храните и енергията заради високите им ценови колебания, се е понижил от 6.9% годишно през юли на 6.2% през миналия месец. Именно това е индикаторът, който централните банкери предпочитат да вземат предвид когато оценяват инфлационния натиск в икономиката. Прогнозата на английските централни банкери беше за 7.1% августовска инфлация.
Мнозинството икономисти очакваха 15-о поредно качване на лихвите на Обединеното кралство – до 5.50%, макар че публикуваните на 20 септември инфлационни показатели разколебаха някои от тях. Новата прогноза за растежа са за едва 0.1% увеличение на БВП през третото тримесечие срещу предвидения през август ръст от 0.4 процента.
“Инфлацията падна значително през последните месеци и смятаме, че ще продължи надолу”, заяви председателят на “Бенк ъф Инглънд” Андрю Бейли, който е гласувал лихвите да бъдат запазени на досегашните им равнища. Бейли допълва, че това е добра новина, но тя в никакъв случай не трябва да приспива бдителността, защото, за да се върне инфлацията до целевата й стойност, трябва да продължат да се вземат решения в тази посока.
Основанията на четиримата членове на паричния комитет, поискали поредно лихвено увеличение до 5.50%, бяха за вероятен инфлационен натиск от по-високите трудови възнаграждения. На 21 септември обаче привържениците на лихвената пауза обясниха, че “последното ускоряване на ръста на средните седмични приходи заслужава внимание, но не се наблюдава в другите параметри на заплатите”. В тяхна подкрепа е и базовият индекс на потребителските цени и на инфлацията в сектора на услугите, които са по-ниски от очакванията.
Британските парични стратези гласуваха единодушно продажбата на правителствени облигации за още 100 млрд. брит. паунда през идните 12 месеца, с което в баланса на “Бенк ъф Инглънд” ще останат книжа за 658 млрд. паунда.
По оценка на британския министър на финансите Джеръми Хънт, течението се е обърнало срещу високата инфлация, но е наложително да продължи подпомагането на домакинствата, които се борят с непосилни плащания по ипотеките.
