Парламентът прие окончателно промените в Закона за противодействие на корупцията

Парламентът прие окончателно промените в Закона за противодействие на корупцията. 

С него досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава нова Комисия за противодействие на корупцията, която ще разследва лицата, заемащи високи публични длъжности. 

Депутатите записаха, че членовете на новия орган трябва да бъдат избрани до 3 месеца от влизането на закона в сила. 

В тримесечен срок от влизането на този закон в сила Народното събрание избира членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията. Съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, приеха депутатите. 

До избирането на състав на Комисията за противодействие на корупцията, заварените при влизането в сила на закона членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на членове на съответните комисии, като след избора на нови членове продължават мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Новият закон за противодействие на корупцията влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на направени промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които влизат в сила от 1 март 2024 година, отбелязва БТА.

Парламентът създаде нова Комисия за противодействие на корупцията, приемайки окончателно промените в проекта, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители. Те бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Промените са част от ангажиментите ни по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които, според управляващите, са една от стъпките за приемането ни в Шенген. 

Досегашната комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, придобила популярност с абревиатурата КПКОНПИ, се разделя на две.

Приетият сега закон урежда тази, която ще се занимава с разследването на корупцията по високите етажи на властта. Тя ще се състои от трима членове, с 6-годишен мандат. На всеки 2 години на ротационен принцип някой от тях ще я председателства. Те ще бъдат избирани с мнозинство от две трети от гласовете в НС, като преди това ще минават на предварителен подбор през Номинационна комисия, чиито членове ще бъдат предлагани от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.

Към комисията ще работят инспектори, които ще има разследващи функции, ще осъществяват и оперативно-издирвателна дейност. Ограничена обаче беше възможността им да прилагат СРС-та. 

В тримесечен срок от влизането сила на този закон новите членове на Комисията за противодействие на корупцията трябва да бъдат избрани.

Според един от вносителите му, Десислава Атанасова, председател на ПГ на ГЕРБ – СДС, това означава, че Комисията ще заработи до края на годината. По думите й промените ще дадат възможност да получим средства по ПВУ, но още по-важно е друго: 

“Усещането в българското общество, че ще се справим с борбата с корупцията, която водим години наред, ще бъде факт”.

“Ключът ни към Шенген”, така коментира и съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков. 

“Този закон е ключа на България към Шенген. Този закон е ключа на България към 3% дефицит и най-вече този закон е ключа към истинската бора срещу корупцията”, посочи той.

От опозицията обаче не спестиха критики. Петър Петров от “Възраждане”: 

“Единственото неистово желание на управляващата ни “некоалиция” от три парламентни групи е именно тази част от законопроекта да влезе веднага, преди местните избори, за да могат да бъдат мачкани неудобните с всякакви видове сигнали, разследвания и каквото още се сетите”.

От ГЕРБ-СДС са се отказали да атакуват закона в Конституционни съд, каквато закана отправи депутатът Радомир Чолаков.

Следващият закон –  за другата Комисия за отнемане на придобитото по престъпен начин имущество, ще бъде внесен  още следващата седмица, съобщи Десислава Атанасова.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст