Швейцарската национална банка направи изненадваща лихвена пауза, опровергавайки очакванията за поредно лихвено повишение, за да не въведе допълнителни ограничения на вече губещото скорост национално стопанство. Швейцарските парични стратези под ръководството на банковия председател Томас Йордан оставиха без промяна – на досегашните 1.75%, основната лихва на страната – решение, предвидено от шепа икономисти, участвали в анкетите на агенциите.
“Значителното затягане на паричната ни политика през последните тримесечия противодейства на инфлационния натиск”, обяви Йордан в Цюрих. И допълни, че “не може да изключи по-нататъшни лихвени увеличения, ако се наложи”.
Еврото поскъпна с почти 1% към швейцарския франк след оповестяването на новината и в обедните часове на 21 септември се разменяше срещу 0.9669 франка – най-сериозният ръст от юни насам.
Решението на швейцарските централни банкери, което е в контраст с направеното от Европейската централна банка повишение на лихвите на еврозоната с 25 базови пункта на 14 септември, предполага, че паричните стратези са убедени, че инфлацията, клоняща към целевия таван от 2% годишно, не заплашва с прекалена повторна ескалация. Националната банка на Швейцария обявява лихвените си решения само веднъж на тримесечие. Кредитните разходи в страната са се увеличили с 250 базови пункта от началото на възходящия лихвен цикъл през миналата година спрямо 450 точки в еврозоната и над 500 пункта в Съединените щати.
Стратегията на швейцарците съвпада с позицията на партньорите им по света да изчакат проникването на по-стриктната парична политика в реалната икономика и е в хармония със становището на шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл за “по-високи лихви за по-дълъг период от време”.
Швейцария е в по-изгодно положение от другите развити икономики заради по-слабия ръст на потребителските цени, респ. по-скромния инфлационен натиск, което й позволява да не променя лихвените проценти докато останалите западни държави качват агресивно кредитните разходи. В новата оценка на икономическите перспективи Швейцарската национална банка прогнозира 2.2% годишна инфлация през тази и през следващата година и 1.9% през 2025-а. Предишните й предвиждания бяха, съответно за 2.2% и 2.1 процента.
Растежът на страната започва да буксува, като през второто тримесечие БВП не се промени спрямо първото. Все пак, централните банкери очакват швейцарското стопанство да постигне 1% растеж през тази година при 2.1% през 2022-а.
За разлика от швейцарските си колеги, шведската “Риксбанк” повиши на 21 септември основната си лихва с 25 базови пункта – до 4% годишно, и открехна вратата за още увеличения въпреки линеещото стопанство. Освен това шведските централни банкери съобщиха, че ще продадат около една четвърт от валутните си резерви и ще обменят 8 млрд. щ. долара и 2 млрд. евро в шведски крони като застраховка срещу загуби от евентуално поскъпване на националната парична единица. Сделките не са парична мярка (и де факто са прикрита валутна интервенция) и ще започнат на 25 септември с продължителност четири до шест месеца.
Това е осмото поредно лихвено увеличение на “Риксбанк”, прогнозирано от мнозинството икономисти. Банковите парични стратези оценяват като прекалено висок инфлационния натиск в официалното си изявление след края на съвещанието, което показва готовност за нови действия.
Проблемът на шведите са преобладаващите променливи лихвени проценти по кредитите, което означава, че голяма част от лихвените мерки вече се е прехвърлила върху домакинствата и бизнеса, което е пречка пред растежа. “Риксбанк” прогнозира две години на икономически спад на най-голямото скандинавско стопанство – първата с 0.8% (некоригирани на календарна база) през 2023-а и втората – с 0.1% през 2024-а. Лихвените увеличения и кризата на издръжката на живота потискат потреблението, а по-високите кредитни разходи забавят икономическата активност на Швеция. Цените на жилищата са се стабилизирали през последните месеци, но търговските наемодатели са притиснати до стената, а строителният бранш търпи загуби.
Добрата новина е, че базовата шведска инфлация се е охладила до 7.2% годишно през август – по-голям от очаквания спад, което може да накара паричните експерти да преразгледат възходящата си лихвена кампания.