В целия свят голяма част от актьорите работят допълнителна работа – това е същността на тази професия, част от нея.
Това се опита да обясни министърът на културата Кръстю Кръстев в ефира на NOVA, но водещите не му дадоха възможност да доразвие тезата си. Те искаха да разберат с колко ще се повишат заплатите на актьорите, като ги сравняваха с тези на касиерките в хранителните вериги.
Министър Кръстев защити достойнството на артистичната гилдия, посочвайки, че въпреки че постоянно в сектора се говори за мизерното заплащане на хората, които правят култура, те искат пари за развиване на дейност.
„Хората от сектора са убедени, че ако имат пари за дейност, те са достатъчно интелигентни и умни, големи професионалисти са, които могат сами да си изкарат парите“, подчерта Кръстю Кръстев. След това той обърна внимание, че у нас е някак трудно да се обясни, че без подкрепа от бюджета билетите за театър трябва да са на цена около 100 -120 лева.
По отношение на работата на театралните артисти Кръстев даде пример от собствената си практика. Когато Пловдивският театър, чийто директор бил Кръстев, преди да стане министър, участвал на световна театрална олимпиада, след края на представление, го попитали защо в България артистите имат притеснения да показват онова, което правят. Подтекстът на въпроса бил: Защо в България артистите не рекламират това, което правят? Според Кръстев именно това е проблемът, който имаме при популяризирането на изкуството си зад граница.
На въпрос дали министерството ще подкрепи „Уроците на Блага“ – българското предложение за „Оскар“, министър Кръстев отговори, че средства ще се намерят, но въпросът е, че подобни кампании не трябва да бъдат инцидентни, а да са плод на продължителни и целенасочени политики – с ум, с интелект, с много пари.
„В българското кино не липсват идеи и таланти, но трябва подкрепа, за да експонираме постиженията си пред света“, подчерта министърът на културата.
Министър Кръстев посочи, че ще поиска допълнителни 250 млн. лева в бюджета за култура за 2024 година. Той призна, че все още не е говорил с финансовия министър Асен Василев за това увеличение, но принципно ковчежникът на държавата не е отказвал повече пари за култура – единствено очаква да се подготвят проекти за определена работа – за различните течения, за различните сектори. Това е причината в момента в Министерството на културата за всеки сектор да се разработва отделна програма, в зависимост от тенденциите, които протичат в него в съответната година, обясни министърът.
Той посочи, че в България има добре изградена мрежа от културни институции, които да покриват цялата територия на страната и по този начин гарантират записаното в Конституцията, че всеки български гражданин има право на достъп до култура. Проблемът е, че заради системното недофинансиране разпределението на културни услуги не е в цялата мрежа, призна министърът и добави, че сега задачата пред неговото министерство е този недостатък да се преодолее.
Въпреки че в разговора не бе засегнат въпросът за увеличените заместници на министър Кръстев, може да се предположи, че именно необходимостта от по-фокусирана работа в отделните сектори, е наложила те вече да не са двама, а четирима. Припомняме, че вчера, 20 септември, Министерският съвет взе решение да увеличи заместник-министрите в културното ведомство. Самото Постановление, с което бе променен Устройствения правилник на Министерството на културата, бе аргументирано с факта, че е необходимо двамата нови заместник-министри да координират приоритетите за култура, наследство и туризъм в Националната програма за развитие „България 2030“.
По отношение на новината от последните часове – че от ЮНЕСКО са приели към територията на старинния град Несебър, който е включен в Списъка на световното културно наследство, да бъде прибавена и акваторията с нейната подводна археология, министърът отчете, че е свършена много работа. Той уточни, че зад нея стоят както организации, така и институции.
Освен това от ЮНЕСКО са проявили добронамереност – няма да ни изключват заради неизпълнените предписания за неправомерните надстроени покриви, например. Тези изисквания не били изпълнени поради организационни и политически интереси, обясни министърът. Той поясни, че сега предстои още много работа по тяхното изпълнение и подчерта, че в България трябва да свикнем, че има правила, които трябва да спазваме, ако искаме да ни уважават.
